Българските граждани са свидетели на множество афери, измами, грабежи, рекет и убийства. През изминалата седмица престъпността отново доказа себе си - престъпления посред бял ден, неоткриваеми свидетели и неразкрити извършители. В неделя и понеделник бяха извършени още две убийства по политически и икономически причини - загинаха писател, описал подземния свят в България, и директор на компания.
Всичко това не е новост. През годините след прехода поръчковите убийства в България скачат рязко при разпределянето на богатства и територии, разчистване на сметки и заемане на нови позиции. В хаоса на годините на прехода, когато държавата не е в състояние на поддържа обществения ред, сивата икономика и черните пазари заемат значителен дял от икономиката. Неформалните групировки тогава изпълняват ролята на съдник и оформяне на властта.
Обикновено не е характерно за криминалния контингент да търси справедливост в съда, затова решението е поръчково убийство, което в много случаи е показано. Пътят към забогатяването в тези години изглежда в тясна връзка с риска от „смъртоносни" последствия. България премина през убийства във всички сектори на стопанството - от зърнения бизнес и промишлеността до такива в политическите среди. Лишаването от човешки живот се превърна в изразяване на позиция и интереси.
Проблемът не е толкова в няколкото убити криминално проявени лица със съмнителна известност, а в степента на разкриване и наказване на извършителите. Кой е отговорен в случая и значи ли това, че правителствата със своите действия просто взимат страна при „споровете" на групировките? При извършване на престъпление от такава величина обикновено правителството създава работни групи и координационни центрове, в които множество специалисти по убийства и опитни оперативни работници се занимават с разкриването на извършителя. В много от случаите, обаче, няма резултат, въпреки че се влагат огромни количества ресурси. Очевидно това е голям провал в прилагането на законността.
Събитията разтревожиха и Европейската комисия, която не еднократно напомня, че България трябва да предприеме спешни мерки при борбата с организираната престъпност и корупцията, защото подобни деяния лишават страната от множество средства, отпускани от ЕС, както се убедихме неотдавна.
Изглежда наистина трябва да се помисли за изграждане на по-устойчиви и по-прозрачни институции в България, в които корупцията не е така разпространена. Това би увеличило разкриваемостта на престъпленията и би ограничило възможността за извършването им.
Щом се разруши връзката на властта с организираната престъпност, нередностите ще намалеят рязко, въпреки че все пак няма да изчезнат. Важно е да се намалят икономическите стимули за наличието на гангстери, мафия, сива икономика и черни пазари.
Естествено икономиката не може да се отърве от подобни деяния. Те са разпространени навсякъде по света и винаги ще представляват известен процент. Има множество примери както в държавите в преход, така и в развитите държави с пазарна икономика и изразена демокрация. В същото време има и много примери за намаляване на организираната престъпност и справяне с корупцията в световен мащаб и в частност в страните от Европейския съюз. За да продължим напред в икономическото си развитие, трябва наистина да се потрудим.
