Ричард Тайс описва успеха, който постига, като се нагърбва с нелеката задача да подобри качеството на обучение в едно западнало държавно училище в Нортхемптън, Великобритания. Благодарение на правилен подход, базиран на пазарни решения и предоставяне на по-голяма автономност на ръководния персонал в училището, само за няколко години то успява да се преобрази и да пожъне значителен напредък.
До 2004 г. местното държавно училище в град Нортхемптън се характеризира с много лоши показатели. Само около 19% от всички ученици успяват да получат средни и над средни оценки на зрелостните изпити. През периода от 1997 г. до 2004 г. има много свободни места в училището, дисциплината е под всякаква критика, около 15% от учениците системно бягат от училище. Съществуват множество проблеми, свързани с лошо управление на училището, неефективно изразходване на ресурси, незадоволително качеството на преподаването и липса на мотивация на персонала да се усъвършенства. Лошите учители не биват наказвани, а младите не получават възможност да се развиват и подобряват квалификацията си. Схемата за определяне на заплащането на персонала не позволява да се награждават добрите и старателни учители и по този начин да се мотивират.
През 2000 г. във Великобритания стартира така наречената програма "Академия". Целта й е да се предотврати западането на гимназиите в бедни региони в страната. Академиите са независими училища, които получават мандат от държавата да съществуват и предлагат безплатно образование на учениците. Програмата е свързана с построяването на нови сгради и управление на училищата, което е напълно независимо от местните и централни публични органи в областта на образованието. Всяка "акедемия" има правото да определя сама учебната си програма в зависимост от специфичните нужни да местното население. Към септември 2007 г. има вече 83 подобни институции в цяла Англия. Правителството си е поставило за цел до 2010 г. да има най-малко 200 такива училища, а след това техният брой да се увеличи до 400. Очевидно тази програма се оценява като успех. Освен с помощта на държавата, всяка акедемия си има спонсор, който помага да се построят сградите. Спонсорите са благотворителни институции и фондации, предприемачи, филантропи, доброволци, неправителствени организации и т.н. Срещу даренията си те получават правото да управляват училищата.
През 2004 г. училището в включено в програмата "Академия". Само за няколко години резултатите в училището показват значителен напредък, след като моделът на управление е променен изцяло. Той става напълно независим от публичните власти. Мениджърите получават свободата да взимат ръководни решения, които се отнасят до заплащане на учителите и управление на човешките ресурси, да прилагат политика на мотивация на персонала и учениците, да въвеждат различни иновации. Управлението става много по-гъвкаво, решенията се взимат много по-бързо, новите правила позволяват да се прояват лидерските качества на мениджърите, добрите идеи се прилагат на практика, няма прекалена бюрократизация, която спъва иновациите. Вече не се разчита на стандартите, спуснати от държавата, които централизирано определят съдържанието на учебната програма, заплатите на учителите и начина, по който ще се изразходват средствата.
В резултат от промяната в управлението и културата в училището започват да се появяват положителни промени:
- Учениците постигат много по-добри резултати на зрелостните изпити;
- Бягането от училището е намалено средно с една трета;
- За всяко място в училището вече се състезават трима ученици;
- Местната общественост е ангажирана с дейността на училището в много по-голяма степен;
- Разходите за осигуряване на учители са намалели с повече от 75%, тъй като отсъствията на учителите значително намаляват.
Този пример, както и опитът на останалите "академии" във Великобритания, показва, че предоставянето на по-голяма автономия на училищните ръководства води до следните резултати:
- 1) Повишение на мотивацията на преподавателския персонал;
- 2) По-добра дисциплина в училищата;
- 3) Проява на повече лидерските умения;
- 4) По-голяма гъвкавост на правилата за прием на ученици;
- 5) Създаване на бизнес-ориентирана култура в управлението;
- 6) Повишаване на сътрудничесвтото между мениджърите и учителите;
- 7) По-голяма ангажираност на местната общност към дейностите на училището.
Постигнатите резултати от програма "Акамедия" във Великобритания показват, че доброто управление на училищата е от основно значение за качеството на образованието, което те предоставят. Но за да бъде управлението на високо ниво, е необходимо наличието на пазарни стимули и свобода на мениджърите да определят правилата, да решават бързо съществуващите проблеми и да нагаждат учебните програми в зависимост от потребностите на учащите. Държавата се е провалила в опитите си да предложи успешна рецепта за всички училища. Тези изводи важат в пълна степен и за България - необходима е децентрализация и по-голяма автономност на училищата. Път, по който вече сме тръгнали с оповестения пакет от реформи в областта на средното образование в края на миналата година. Остава да се извърви докрай.
