Интересно четиво е списъкът на всички обнародвани нормативни актове през 2007 (достъпен тук). В него има представяне на нормативните актове по обекта на регулиране. По този начин можем да разберем например колко нови закони, наредби или постановления на Министерски съвет или изменени такива са обнародвани в областта на посевния материал (6), пенсиите (3), нови трактори (5), моторните превозни средства (18), лекарствените продукти (6), за допълнителни средства (5), допълнителни бюджетни кредити (8), банки (6), взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (4) и др.
Това, което прави впечатление, е колко пъти са обнародвани нормативни актове, свързани със събирането на държавни такси. Справката показва, че са гласувани 28 промени, като повечето са за повишаване на размерите. Какво всъщност представляват таксите?
- Таксите би трябвало да покриват разходите на ведомствата по извършването на услуги и издаване на документи, удостоверения и други.
- Таксите понякога имат функцията да „възпират" гражданите от злоупотребяване с времето и ресурсите на администрацията.
- Таксите са задължителни за ясно посочени услуги в Закона за държавните такси, определят се с постановление на МС и разбира се - има изключения в самия закон. Според записаното в него, той не се отнася за таксите, събирани от държавните предприятия както и таксите, събирани по Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт и Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за защитените територии.
Приходи в републиканския бюджет от държавни такси
Изпълнение | Абсолютна сума | |
Декември 2007 | 147,4% | 712 781,7 |
Декември 2006 | 126,3% | 676 973,7 |
Декември 2005 | 165,2% | 791 010,7 |
Декември 2004 | 124,7% | 490 918,9 |
Източник: Министерство на финансите
Каква е реалността обаче?
- тъй като администрацията има естествен стимул да си създава допълнителна работа, за да оправдае съществуването си, има услуги, за които се дължат такси, но които логически не трябва да съществуват, тъй като това представлява прекалена намеса на държавата в стопанския живот;
- има такси за услуги, които въобще трябва да се премахнат от „портфейла" на администрацията - таксата за изпитите за добиване право на управление на пътни превозни средства, за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и преводи на документи и книжа от чужд език на български и обратно;
- част от таксите са много по-високи отколкото са разходите за съответната административна услуга, което противоречи с изначалната логика в определяне на размера им;
- част от услугите на администрацията, за които се заплащат такси, се извършват за дейности, които могат да се изпълняват от частния сектор (регистрации, удостоверителни услуги и др.), но тъй като има държавен монопол това не е възможно. Това от своя страна дава възможност за определяне на размер на таксите, който би могъл да бъде и по-нисък при наличие на конкуренция.
Получава се така, че въпреки че таксите са по-добрият вариант за приходи за администрацията, тъй като плаща само ползвателят, а не всички, както е с данъците, в България таксите са немаловажен товар за гражданите и бизнеса. Таксите се използват добре от администрацията като източник на средства без обаче да се намаляват парите, изплащани всяка година за съществуването на самата администрация. Напротив, в допълнение на нарастващото перо за разходи за администрацията има и увеличение на броя й, което означава реална опасност от последващо нарастване на монополните услуги, предоставяни от нея, за които ще плащаме държавни такси.
