През месец февруари в интернет портала на ЕС специализиран за представяне на идеите и достиженията на електронното правителство беше публикуван доклад за състоянието на развитие на електронното правителство в страните-членки.
Какво казва докладът за България?
На първо място докладът започва с представяне на страната ни, като основните засегнати моменти са свързани с описание на икономиката, законодателната основа и политическите предпоставки за развитието на електронното правителство.
Това, което е важно в доклада, е направеният анализ на състоянието на т.нар. 20 индикативни услуги, които са в основата на съществуването на понятието работеща администрация по принципите, заложени в идеята за електронно правителство. В индикативната таблица е представено състоянието на е-правителството според Брюксел и според София:
Вид услуга | Отговорна институция | Състояние на услугите към края 2007г. според доклада от ЕС | Състояние на услугите към началото на 2006г. според доклад на КЦИКУТ[1] |
|
Услуги за граждани
|
|
|
1.Подоходни данъци | Министерство на финансите, данъчните служби | 4 | 4 |
2. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда | Министерство на труда и социалната политика, Национална агенция по заетостта
| 4 | 3 |
3.Социални осигуровки | Министерство на труда и социалната политика, Национална агенция по заетостта |
|
|
3.1 социални помощи за деца |
| 1-4 степента на електронизация зависи от вида на помощите | 4 |
3.2Социални осигуровки и помощи за безработни |
| 1-4 степента на електронизация зависи от вида на помощите | 4 |
3.3Стипендии |
| 1 | 2 |
4.Лични документи | Министерство на вътрешните работи |
|
|
4.1 Лични карти, паспорти |
| 1 | 1 |
5.Регистрации на МПС | Министерство на вътрешните работа, Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция автомобилна администрация | 1 | 1 |
6. Подаване на документи за строителни разрешения | Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията по кадастъра, Общините | 1 | 1 |
7. Заявления в полицията (напр. за кражба и др.) | Министерство на вътрешните работи, Национална дирекция полиция | 2 | 3 |
8.Обществени библиотеки | Министерство на културата, Министерство на държавната администрация и административната реформа | 2 | 2 |
9.Свидетелства (раждане, брак и др.) |
ГРАО | 2 |
1 |
10. Дипломи за средно и висше образование | Министерство на образованието |
3 | 1 |
11. Промени в адресната регистрация | ГРАО, Министерство на вътрешните работи |
3 |
3 |
12. Услуги, свързани със здравеопазването | Министерство на здравеопазването |
3 |
2 |
|
Услуги за бизнеса
|
|
|
13Социални осигуровки на заетите | НОИ, Данъчни служби | 3-4 | 3-4 |
14.Корпоративни данъци: декларации, уведомяване, ДДС и др. | Министерство на финансите, данъчни служби | 3 | 4 |
16. Регистрация на нова фирма | Министерство на правосъдието, Агенция по вписвания | 3 | 2 |
17. Изпращане на данни до НСИ | НСИ | 3 | 2 |
18.Митнически декларации | Министерство на финансите, Агенция митници | 3 | 4 |
19. Разрешения, свързани с екологични изисквания | Министерство на околната среда и водите | 1-2 | 3 |
20. Обществени поръчки |
| 3 | 3 |
Процесът на предоставяне на административните услуги он-лайн преминава през следните 4 степени:
1-ва степен Информация: Институциите публикуват информация в Интернет, която е достъпна за гражданите и фирмите.
2-ра степен Еднопосочно взаимодействие: Институциите публикуват информация в Интернет и предоставят възможност за изтегляне на бланки, формуляри, свързани с услугите.
3-та степен Двупосочно взаимодействие: Потребителят на услугата освен информация и изтегляне на бланки, може да изпраща писма, формуляри и др. до държавните институции по електронен път (по Интернет), но държавната администрация не е задължена да му отговаря в реално време или по същия начин.
4-та степен Транзакция: Гражданите и фирмите комуникират с държавната администрация по електронен път. Съществува механизъм за потвърждаване на действителността на транзакцията.
От съпоставената информация спрямо двата доклада се вижда, че се наблюдава подобрение в работата на институциите и готовността им за практическо въвеждане на принципите на електронно правителство. Същевременно с това немалко институции изобщо не са мръднали в ИКТ при развитието на предоставяне на административни услуги. Парадоксалното е, че според доклада на КЦИКУТ тези институции са в по-напреднала фаза на въвеждане на е-правителството, отколкото според данните от ЕС. Разглеждайки по-внимателно възможностите на отделните изградени системи се вижда, че някои от тях (волно или неволно) не са разбрали какво трябва да включва всеки един от четирите етапа от развитието на е-правителството като действаща услуга. И поради тази причина на места в индикативната таблица се наблюдават странни несъответствия. Накратко казано в отделни моменти от представянето на достиженията на българската инициатива за е-правителство нещата са леко поукрасени от българските докладотворци. Истината е, че има още страхотно много работа да се върши освен по самото техническо изграждане на системата на електронното правителство, но и по подобрение на интерфейса на отделните услуги (което включва и определението за user-friendly работа с определен продукт) и обучение на администрацията за адекватна и ефективна работа с ИКТ достиженията.
[1] Координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии
