Разглеждайки новата управленската програмата на столицата за 2011 г., измежду, откровено казано, неясните и първолашки написани идеи под формата на „булети", попаднах на един силно положителен от политическа гледна точка момент - писмено изявената воля за приватизация на общинските търговски дружества и голяма част от общинската собственост. Всичко това е страхотно добре, ако нямаше някои малки лингвистични детайли във долуописаните параграфи, които в голяма степен ме поставиха в недоумение.
Параграф 1)„Целта [на подобряване на дейността] е общинските търговски дружества да работят на пазарен принцип с оптимална печалба, като едновременно с това да гарантират изпълнение на функциите по дейността си"
На първо време в управленската програма ясно се поддържа позиция, подкрепяща идеята за приватизация. Въпросът е, че така формулираната теза (в параграф 1) хем казва, че е нужно подобряване на дейността на дружествата и то с помощта на пазарните механизми, хем същевременно с това да гарантира коректното изпълнение на основните им дейности. На първо място трябва да се каже, че единственият начин да се гарантира нормално [пазарно] функциониране на едно търговско дружество е то да работи в истински пазарни условия, а не да съществува в инкубационната среда, породена от публичния му характер. Ако се изпълни първичното условие за разделяне на държавата от бизнеса, то на втори етап пазарните фактори ще определят дали ще може да излезе на „оптимална печалба" (каквото и да означава това?) или не. Тоест основните фактори за развитие на дружеството няма да бъдат константно-детерминирани от силната ръка на държавата, в лицето на общината, а ще бъдат променливо-детерминирани от фактори като: качество на продукта/услугата, цени, иновации, конкуренция и др.
Параграф 2)„Редуциране на общинските търговски дружества за дейности извън прекия ангажимент за общински комунални услуги и в зависимост от положителните за града и гражданите резултати".
Недоумението се появява и в параграфа 2 от приоритет 2 на управленската програма - „Подобряване дейността на търговските дружества с общинско участие".
По-специално става въпрос за втората част, която засяга „положителните" за града и гражданите резултати от тази приватизация. Изначално парадигмата за намеса на държавата в икономиката и бизнеса, е породена от възникнал пазарен провал и необходимост от смекчаване, изглаждане или премахване на последствията му или пък за да се гарантира някакъв минимум от социално-значими услуги, до които да има достъп цялото общество (например комуналните услуги). Тази логика е теоретически неиздържана, обаче.
Държавата не е способна да разбере, настрои, синхронизира и насочи всички предпочитания на отделните икономически агенти и в последствие да създаде правилните политики и инструменти за удовлетворяването на тези индивидуални предпочитания. Може би теоретически такава политико-икономическа система беше възможна, като дори беше изведена до култ от последователите на марксизма. Но в реалността тя [системата] практически се бореше за оцеляване десетки години, докато накрая не рухна под собствените си догматични устои.
В заключение може да се каже, че единственото ясно нещо в намерението на общинарите в частта за управлението на търговските дружества с общинско участие (впрочем както и цялата управленска програма) се характеризира с пределно общи формулировки, които не носят никаква качествена стойност, а по-скоро обемно-дезинформационна.
