Какво се случва, когато държавата е събрала повече пари от хората, отколкото е успяла волно или неволно да похарчи - отговорът е прост: формира се бюджетен излишък - той или част от него може да бъде похарчен за много неща, да не бъде похарчен и спестен с някаква цел или да не бъде похарчен и примерно да се върне под някаква форма на хората и фирмите, които са генерирали дохода (възможно е разбира се също така да се даде и точно на онези, които не са го изкарали, но считам, че това влиза в категорията "изхарчване").

От гледна точка на икономическата целесъобразност, изразходването на допълнително събраните средства, както и тяхното спестяване е оправдано единствено ако се използват за изкупуването на държавен дълг днес или в бъдеще (изключва се наличието на особени обстоятелства като война или тежка криза, които в сравнителен план да оправдаят алтернативно използване). В известен смисъл това може да се разглежда като еквивалент на директното им връщане на граждани и фирми, тъй като последните са пак онези субекти, които трябва да генерират дохода, който да послужи за погасяване на поетите задължения в миналото. Отговорът на въпросите кога и как да се изплащат задължения към външния свят е по-принцип по сложен и зависи от много външни обстоятелства, все пак най-краткият отговор, които съответства и на формата на настоящото изложение, би могъл да бъде - колкото по-рано, толкова по-добре.

Събраните и спестени средства могат без особена грешка в логиката да се приравнят на изхарчени, тъй като те или част от тях в зависимост от националното законодателство, във всеки един момент могат да бъдат "оползотворени" или с други думи рискът това да се случи (както се случи в края на миналата година с над 1 млрд. лв.) е достатъчно голям, че да оправдае такова приравняване. По отношение на последния вариант - връщане под някаква форма на средства на данъкоплатците в следствие от положително бюджетно салдо - той е за предпочитане, тъй като създаденият през годината доход (и неизхарчен от държавата) може да се върне относително бързо на онези, които са го създали. Привеждането на пример от българската действителност би било уместно, но тъй като това никога не се е случвало, се налага "вносен" такъв - най-скоро това ще се случи в Хонконг.

На основата на реализирания през годината рекорден бюджетен излишък в Хонконг (13.5 милиарда щатски долара), до около седмица се очаква секретарят по финансовите въпроси да обяви данъчни облекчения в размер на около 40 милиарда хонконгски долара или около 5.13 милиарда щатски долара по текущ обменен курс. Очаква се облекченията да включват еднократно отказване на държавата от данъка върху доходите, данъка върху имотите, а вероятно може да бъде отменен и акциза върху виното (според оценки на PWC). Следната таблица представя най-логичните съотношения и сравнение с България.

Таблица - Сравнение по някои показатели между България и Хонконг

Източник: Census and Statistics Department of Hong Kong, http://www.x-rates.com/, Национален статистически институт, Министерство на финансите, собствени изчисления

Като процент от брутния продукт, реализираният бюджетен излишък в Хонконг е наистина по-голям, което обаче не е от значение, когато става въпрос за какъв дял от излишъка тамошните власти възнамеряват да върнат или в конкретния случай да не изземат през следващата година - 38%. Ако тази практика се приложи и в България, то същият процент би представлявал около 800 милиона лева или по над 100 лева средно за всеки или по над 257 лева за всеки зает.

Разбира се, логичен е също така въпросът дали е необходимо да се стига до връщане на събраните в повече средства, вместо те просто да не се събират. Факт е, че този процес "напред-назад" е свързан с допълнителни усилия, както от страна на хората и фирмите, така и от страна на администрацията. В икономически план това означава използването на повече ресурси за непроизводствени дейности - приемане на решения за временни облекчения, обратно превеждане на средства, ненужно натоварване на съществуващите административни системи, както и вероятно необходимост за попълване на документи и справки от страна на гражданите и фирмите (не е споменат факта, че повечето видове данъци, а вероятно и размерът им могат да имат пряка връзка с някои категории разходи на данъчната система като цяло). За избягването на тези допълнителни разходи по линия на възможностите за алтернативно и по-ефективно използване на ресурсите, най-простото решение е да не се изисква плащането на повече данъци, отколкото са нужни на държавата за извършването на основните и дейности, като специално внимание трябва да се обърне на коректното изчисляване, както на приходите, така и на разходите, за да не се допуска надценяване на едни и подценяване на други категории. В конкретния план за България, определено има възможност за цялостно подобряване, не обаче от гледна точка на избягване на допълнителните разходи по възстановяването, тъй като такова въобще не се планира, а просто от гледна точка на по прецизното изчисляване на приходите, разходите и баланса, съответно при възможност, каквато и през тази година се очаква да има, за по-нататъшно и по-драстично намаляване на социалните осигуровки, които в сравнителен план са все още твърде високи.