През седмицата Българската агенция за инвестиции оповести предварителни данни за преките чуждестранни инвестиции в страната през 2007 г. Според разчетите на БАИ те са достигнали около 5.5 млрд. евро, което означава повишение с около 20% спрямо 2006 г. Това е добро постижение, което показва наличието на достатъчно доверие в българската икономика да се генерират печалби, компенсиращи риска.
Подобрението на средата за бизнес през 2007 г. се свързва най-вече с намаляването на данъка върху печалбата до 10% и на осигуровките. Някои други реформи обаче отново бяха забавени. Пример за това е търговският регистър, стартирането на когото беше отлагано неколкократно и не се случи през тази година. Освен това започването на бизнес в България все още е сложен и скъп процес (необходими са голям брой процедури и разходи на време и средства). Заедно с това на чуждестранните лица формално е забранено да притежават земя в страната, което е безсмислено ограничение, а единственият резултат от това е, че разходите за това се повишават.
Реализираните резултати до известна степен не допадат на БАИ, тъй като около 60% от инвестициите са насочени към туризма и недвижимите имоти, което представлява „тревожен дисбаланс" и „правителството трябва да направи всичко възможно, за да привлича инвестиции в производството"[1]. Мотивите за това мнение са свързани с търсенето на бърза печалба в търговията и услугите. По тази причина подпомагането през 2008 г. ще бъде в банковите и софтуерните проекти. Останалите приоритни области ще бъдат индустрията, възобновяемите енергийни източници, здравеопазването и образованието.
Подобни приоритети изглеждат на пръв поглед добре, но предполагат перфектно познаване на нуждите както на българската икономика, така и на чуждестранните инвеститори. Такова знание обаче е специфично и се придобива при участието на отделните пазари, когато се рискува и при загуба се носи отговорност с лични средства. Предприемачите, въпреки че правят грешки при своите инвестиции, най-добре знаят какво им е необходимо и къде да вложат своите средства. Фактът, че решават да инвестират в недвижими имоти или в туристическия бизнес означава, че прогнозата им за печалбата там е по-висока отколкото другаде. Въпросът дали това е дългосрочно или краткосрочно виждане е друг. Когато в тези отрасли се натрупа достатъчно капитал, възвръщаемостта му е логично да се понижи. Тогава парите ще бъдат насочени другаде, където са се открили възможности за по-висока доходност. Този процес е естествен и желанието на държавата да го насочва ще донесе единствено негативи.
Те се изразяват в неефективно използване на ресурсите, тъй като мотивите при избора на проекти се променят. Когато се предоставят някякви облекчения от държавата, това изкривява стимулите за хората и пренасочва ресурсите от най-ефективната им употреба. По този начин е възможно да се финансират проекти, които иначе не биха били изгодни. Тоест за индивидуалния инвеститор те могат да носят печалба, но при отчитане на всички разходи (заедно с тези за данъкоплатците), ситуацията да е различна. Ако проектът по принцип е изгоден, за него няма да е необходима такава помощ - нейното отпускане само ще увеличи изгодите за инвеститорите за сметка на данъкоплатците. Ако проектът е неизгоден, тогава няма смисъл изобщо да се предприема. И двата варианта показват, че държавната намеса в случая е ненужна.
Като цяло определянето на приоритетни отрасли е погрешна практика и трябва да се избягва. Това, което трябва да направи държавата в случая, е да създаде добри условия за всички инвеститори и да остави избора за конкретен бизнес на самите тях. Инвеститорите не са безгрешни - много често се случва да се създадат големи очаквания за бързо развитие в дадена област, която да привлече голям обем средства и след това да се окаже, че част от компаниите просто не се справят с конкурентния натиск. Тогава логично се стига до загуби за вложителите, но това ги прави по-предпазливи. Тоест много важно условие в случая е всеки да знае, че сам ще понесе отговорност за действията си - както печалбата, така и загубата.
Политиката на държавата трябва да е насочена към подобряване на цялостната среда за правене на бизнес. Това означава ниски данъци - намаление на облагането на труда (личния данък и осигуровките), по-нататъшно намаление на облагането на капитала. Освен това намаляване на изискваните разрешения и лицензи за започване и опериране на бизнес, по-добра защита на правата на инвеститорите, която да им гарантира, че могат да използват плодовете от своите вложения. Освен това е необходимо да се подобри качеството на публичните услуги - обслужването от администрацията, образованието и здравеопазването.
Тези фактори ще позволят инвестициите във всички отрасли и като цяло ще понижат специфичния риск за страната. При условие, че е налице криза на световните финансови пазари, само страните, които предлагат наистина добри условия за бизнес, ще продължат да привличат достатъчно капитали. Ако управляващите искат да запазят създадената положителна инерция от последните години, те трябва да предприемат действия за разширяване на икономическата свобода, което ще донесе ползи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
[1] Според информация от http://www.mediapool.bg/show/?storyid=135497&srcpos=14
