Постъпването в университет е свързано с живот в пансион или както се нарича сега „настаняване в студентско общежитие".
Общежитията в България се характеризират с остарели сгради, остра техническа и технологична нужда, окаяно състояние на студентските столове. За да се справят с тези проблеми, доста университети по света се обръщат към частния сектор. В тези случаи приватизацията е доказала, че носи полза на университетите и студентите като по-ниски разходи, по-бързо строителство на нови блокове или при поддръжката на старите, по-добри условия на живот. Как може университетската администрация, обаче, да предвиди ефектите, които би имала една приватизация на студентските общежитие, била тя цялостна или само в няколко аспекта.
Има множество примери и доказателства за това. В държавите, които са позволили това да стане, старите сгради, недостигът на места и скъпата издръжка са заменени от по-добри условия във всяка сфера при по-ниски разходи за държавата и в частност за данъкоплатците.
Осигуряване на жилище за студентите
Общи проблеми
Университетските власти се сблъскват с множество проблеми. Налага им се да балансират между все по-големия прием всяка година и нуждата от приспособимост, съчетани с нарастващите цени на новото строителство. Нещата се усложняват като се имат предвид старите постройки, повечето от които са на 40-50 години, отчаяно нуждаещи се от ремонт и обновление. Още повече, че дори при нов блок има разходи за сложната и скъпа поддръжка. Предполага се, че университетите трябва да се конкурират помежду си и по отношение на наличността и качеството на общежития, за да отговорят на предпочитанията на студентите. Сега, обаче, повечето университети в България имат сериозен недостиг при осигуряване на жилища на студентите си. С натиска от по-големия прием университетите се опитват да увеличат броят на студентите в блоковете и стаите, което съвсем не е решение на проблема и създава повече неудобства и недоволство. Противно на тези разсъждения, приемът се увеличава всяка година все повече. В България повече от половината миналогодишни абитуриенти сега са студенти. Общият брой на местата в университетите е 52 013.
Качеството на живот на студентите не е единственият проблем. По-голямата част от днешните студенти очакват повече модерни удобства, които са имали в родните си домове като достъп до интернет, кабелна телевизия, климатична инсталация, по-големи стаи и лично пространство в тях, охранителна система и подходяща мебелировка. И това са само основните неща. Не е изключено студентите да изискват дори по-луксозни удобства като кухни, фитнес центрове, самостоятелни спални и бани. Университетите имат интерес да осигурят тези изисквания, за да се преборят с конкуренцията на другите университети. Оказва се, обаче, трудно за университетите и общината да се справят с това. Персоналът, който работи в системата на временното настаняване рядко е съставен от експерти във финансите, строителството или управление на жилища. Трудно се постига максималният резултат. Академичната година е девет месеца, а през другото време по-голямата част от студентските общежития остават празни и не носят никаква полза.
Проблеми при финансирането: субсидиите не са решение
За да могат да се обновят старите или да се построят нови блокове за студентите, трябват средства. Един вариант е да се повишат наемите за ползване на общежитие, но това е в противоречие с стремежа цените да се поддържат ниски. Докато частните университети си набавят тези средства чрез скъпи такси за обучението и дарения, държавните университети се обръщат за подпомагане към държавата. Държавата в общия случай не може да разпредели средства за строеж и обновление на студентските общежития или поне не в такава степен, която би удовлетворила студентите.
Субсидирането на общежитията е друг проблем, с който се сблъсква държавата. Субсидирането най-просто е процеса на взимане на пари от данъкоплатците, които се дават за жилищните разходи на студентите. Това е свързано с по-ниски нива на икономически растеж, отрицателни икономически ефекти и пропуснати алтернативи на държавни инвестиции. В проекта за Закона за държавния бюджет на Република България за 2008г. субсидиите за подобряване на материалната база в държавните висши училища и на битовите условия в студентските столове и общежития са 18 млн. лв.
Приватизация на студентските общежития
Част от държавните университети по света са разрешили проблема чрез приватизация. Като основна стратегия, приватизацията позволява на университета да се договаря с частна компания за осигуряване на услуги, които не са пряко свързани с академичната му същност и мисия. Това се прави с цел да се намалят разходите на държавата и университета и да се оптимизира доставянето на конкретната услуга. Обикновено е обвързано с магазини за продажба на стоки, събиране на смет и санитарни услуги, пералня, книжарници. Вместо държавата да отпуска директна субсидия за тези услуги, могат да се намалят разходите и да се развие дейността на университета с помощта на частния сектор. Това също така ще намали броя на заетите на държавна работа, зависими от данъкоплатците за здравното и пенсионното осигуряване.
Университетите имат възможността да избират между множеството варианти на приватизационни планове и да договарят условията. При приватизирането на студентските общежития всички страни ще имат полза, а услугата ще бъде по-гъвкава и по-качествена. Това ще насърчи повечето студенти на ползват такъв вид жилище, вместо сами да търсят жилище, което в почти всички случаи им струва няколко пъти повече.
Едно от решенията е да се дадат на дългосрочен лизинг земя или готов блок на частни компании. Договорът може да обхваща няколко десетилетия и трябва да включва клаузи за строеж, поддръжка и управление според изискванията за студентско общежитие. В този период компанията ще притежава земята и постройките на нея и ще събира плащания за наем от студентите, с което пък ще погасява задълженията си към държавата и университетите. В световен мащаб е доказана голямата полза от такава форма на приватизация, която позволява на университетите да се фокусират на основните си академични цели и развитието на научна дейност, а не върху странични задължения. Освен това по този начин ще се спестят доста средства, които могат да се инвестират по подходящ начин. Друг плюс е ефективността на строежа и реконструирането на сградите от гледна точна на спестяването на време за извършването на работата. Основна причина е това, че компанията не трябва да се съобразява и преговаря с бюрокрацията, управляваща основните проекти на държавните университети. По-бързо се осъществява и ремонта и отстраняване на повреда, защото частната компания е много по-гъвкава.
Ако по-някаква причина университета или държавата реши, че уменията и начинът на управлението на общежитията, които предлага частната компания, не са на достатъчно ниво, може да се премине на друга приватизационна форма. Възможен е вариант, при който на частната фирма се възлага единствено проекта, строежа и поддръжката на сградата, а контролът остава в ръцете на държавата. По този начин също има полза, заради бързината на изпълнението, спестяване на разходите, оригинални планове и усъвършенствани финансови стратегии.
