От няколко години насам темата за е-правителство и готовността на българската администрация за работа със съвременните информационни и комуникационни технологии е на дневен ред, както в общественото говорене, така и в политическата риторика.
Досега видяхме политическа воля за работа по въвеждане на принципите на е-правителство, но практическите резултати са далеч от очакваните, като се вземе предвид огромната сума пари (предвидени са около 224 млн. лв. от държавния бюджет[1]), отделени за инвестиране в технологии и изграждане на човешки капацитет.
В следващите редове ще ви представя резултатите и изводите от наскоро излезлия доклад за индекса на готовност на е-правителство на ООН, в глобален мащаб.
Индексът се формира на базата на измерването, по специфична методология, на три основни компонента:
1) уеб базирано изследване на статуса на предоставяните услуги - това е анализ на практическото функциониране на интернет-страниците на отделните държавни структури и степента на предоставяне на услуги. Дали има информация, ако има такава, то дали потребителят може да обменя информация с предоставящата я институция и накрая дали може да извършва т.нар. транзакция в реално време;
2) индекс на изградената и работеща телекомуникационна инфраструктура - вторият компонент анализира съществуващата телекомуникационна инфраструктура и как тя практически се използва в предоставянето на услуги на базата на принципите на е-правителството. Индексът се състои от няколко подиндекса: 1) хора, използващи интернет/ на 100 човека 2) компютри/100 човека 3) мобилни телефони/100 човека 4) достъп до телефон/ 100 човека 5) широколентово свързване/ 100 човека.
Всеки един от тези подиндекси представлява 20% от целия индекс на работещата телекомуникационна инфраструктура.
3) човешкият капитал - този индекс представлява технологичната грамотност на населението в специфичния регион на изследване;
В допълнение на това индексът използва още един измерител, който се казва e-participation (е-участие). Той предоставя информация за степента на влияние на обществото по отношение на взиманите решения от страна на правителството, посредством интернет-страници на институциите, различни блогове, специално формирани форуми и др.
Индексът на Е- participation (е-участие) оценява качеството, полезността на информацията и услугите, предоставени от държавата, с цел въвличането на обществото в процеса на формиране на политики.
Методологията на изследване на е-participation индекс включва оценка на базата на резултатите, получени от три основни категории:
1) е-информация - всяка институция предоставя информация на своята интернет-страница за структурата си, функционирането си, политиките си, решенията си, различни доклади, документи, контакти за информация и т.н.
2) е-консултация - практическата възможност на хората да контактуват с институциите, като им задават въпроси, подават документи и съответно получават отговори.
3) е-формиране на решения - институциите взимат под внимание предложенията и препоръките, дадени от хората и бизнеса, и заедно формират политики и решения по специфични казуси.
Какви са резултатите?
Практически индексът изследва предоставянето на 20 индикативни услуги от страна на държавата към гражданите и бизнеса. Обхватът на изследването включва 189 страни.
За 2008 година първите места са заети от скандинавски страни. На първо място е Швеция, на второ Дания и на трето Норвегия. България се изкачва с две места напред, като за 2008 година тя заема 43 място. Преди България са Полша, Украйна, Словакия.
В региона на Източна Европа водеща е Чехия, следвана от Унгария и Полша, като България заема шесто място в региона.
Погледнато глобално, мястото на България в индекса е относително приемливо (за момента), но, знаейки колко време и средства са отделени и се отделят за изграждането на е-правителство, оценката силно се променя към по-скоро негативна. Много важно освен изграждането на технологичната инфраструктура, е наличието на квалифициран и практически можещ човешки капацитет. Време е българската администрация да оптимизира работните си процеси и да се превърне в знаеща и използваща ефективно достиженията на информационните и комуникационните технологии.
[1] Според разчетите в плана за реализация на стратегия за електронно правителство.
