В закона също така изрично е записано, че „проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган".
Несъмнено това са добри намерения, които очакваме, че поне малко ще направят писането на закони по отговорна работа, т.е. всеки депутат или Министерският съвет ще трябва да се опитат да пресметнат какво ще се случи след приемането на проекта от гледна точка на разходи на бизнеса, гражданите и администрацията.
Какво е положението от началото на 2008?
В първите дни на годината има внесени три законопроекта. Първият е за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Той предвижда финансирането на различни програми на пазара на труда, промяна в режима на прекратяване и възстановяване на регистрацията на безработните лица, субсидиране на стажуването по професията, по която безработните лица са придобили квалификация през последните 24 месеца, въвеждане на нови мерки на пазара на труда за безработни майки с деца от 3 до 5 години и лица от 50 до 64-годишна възраст, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране и други. Всичко това означава харченето на повече пари. Ако очакваните резултати са добри положението няма да е толкова лошо, макар, че е съмнително доколко активните мерки решават дългосрочно проблема на безработните Няма обаче как да разберем какви са очакванията на министерството, защото липсват основните реквизити на доклада, който вече се изисква. Затова чисто по формални причини би трябвало този проект да не се разглежда ако ще се спазва закона за нормативните актове.
Вторият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. В мотивите към него има посочени цели и очаквани резултати от предложените промени, както и позоваване на европейско законодателство. Затова можем да твърдим, че повече от изискванията в закона за нормативните актове са изпълнения. Все пак, няма подробни изчисления как някои от предложенията ще се отразят на държавните служители и на бюджета.
Третият законопроект е за изменение и допълнение на закона за пътищата. Основната причина за него са поети ангажименти относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури. Промените са в посока повишаване на глобите, забранява се изграждането на крайпътни обекти и на рекламни съоръжения на по-близо от 300 м. от тунел, осигурява се законовата възможност в случай на подходящи социални, икономически и административни условия да бъде въведена диференциация на пътните такси в зависимост от екологичната категория на пътните превозни средства и т.н. Изброените промени ще наложат разходи на определени икономически субекти, ща дадат допълнителни правомощия на държавни органи и следва задължително да бъдат оценени - колко фирми ще имат по-високи разходи, какви ще са те за гражданите, какви ще са приходите за бюджета, ще има ли допълнителни разходи на администрацията за прилагане на промените и т.н. Липсата на подобни изчисления отново води до извода, че този законопроект не трябва да се разглежда от народното събрание поради формално нарушаване на закона за нормативните актове.
Интересното е, че и трите законопроекта са внесени от Министерски съвет.
* За първи път статията е публикувана във вестник Пари на 15 януари 2008 г.
