Наскоро бяха оповестени данните за индекса на потребителските цени през месец декември 2007 г., което дава възможност за анализ на развитието му през цялата минала година. Нарастването на цените през декември 2007 г. спрямо декември 2006 г. е с 12.5%, а средногодишната инфлация през 2007 г. е 8.4%, което е най-високата стойност от 2000 г. насам.
Основната причина, от която зависи нарастването на цените, е промяната в паричното предлагане. То се обуславя от различни фактори, като основата е валутният борд. Това е паричен режим, при когото новата емисия на левове от централната банка се осъществява единствено когато има покритие с резервната валута - евро. Тоест инициативата за това трябва да дойде от участник на пазара, а централната банка е длъжна при поискване на обменя левове срещу евро и обратно по фиксирания курс. Едно от условията за успешно функциониране на режима е да има пълно покритие на паричната база с валутни резерви. В България с валутни резерви е покрит и депозитът на правителството при управление „Емисионно", което изпълнява ролята на валутен борд. Това позволява стерилизиране на част от капиталовите потоци, които се вливат в икономиката, като средствата отиват в този депозит и не се мултиплицират.
Силно положителното салдо по финансовата сметка, което превишава това по текущата, води до нарастване на официалните валутни резерви и на паричната маса в страната. Заедно с това вътрешният кредит и депозитната база също се повишават, което означава, че се създават повече пари отколкото се търсят. Резултатът от това е повишаването на цените. Разбира се, това не се случва равномерно, тъй като се изменят и търсенето, и предлагането на отделните стоки и услуги.
Пример за това са хранителните стоки и безалкохолните напитки, които в края на 2007 г. са с 21.1% по-високи цени отколкото в края на предходната година. Причините за това трябва да се търсят както от страна на търсенето, така и от предлагането. По-високите доходи на населението в резултат от повишените заплати и пенсии водят до по-високо търсене, като освен това то по принцип е слабо еластично. От друга страна слабата реколта поради неблагоприятните климатични условия намали предлагането.
Друга група, при която цените са нараснали значително, е услугите в ресторантите и хотелите (повишение с 19.3%), както и на транспортните услуги (15%). Може да се очаква, че в средносрочен период цените на услугите ще нарастват по-бързо от тези на стоките, тъй като при тях разликата със средните равнища в Европейския съюз е значително по-голяма. Докато цените на някои стоки са близки с тези в ЕС (а при някои стоки вече са по-високи), то при услугите, в които разходите за труд представляват по-голям процент от производствените разходи и крайната цена, те все още са значително по-ниски. Следователно цените на услугите би трябвало да нарастват с по-бърз темп през следващите няколко години.
От друга страна в сектора на съобщенията цените леко се понижават. Причините за това трябва да се търсят в нарастващата конкуренция при мобилните комуникации и доставчиците на интернет-услуги, докато при пощенските услуги все още изкуствено се поддържа държавният монопол.
Конкуренцията при предлагането на някои пазари все още не е достатъчна и това води до по-високи цени. Политиката на правителството в това отношение трябва да бъде насочена към премахване на пречките пред навлизането на нови играчи и намаляване на разходите за съобразяване с регулаторните режими. Това е начин за повишаване на производството и на конкурентоспособността на компаниите, които оперират в страната. Ползата от това ще бъде не само за тях, но и за потребителите, които ще могат да си позволят повече стоки и услуги.
Очакванията за 2008 г. са свързани с продъжаващ растеж на паричното предлагане в страната, приток на капитали и следователно нарастване на цените. Средногодишната инфлация ще бъде вероятно между 5 и 7%, като тук се изключват възможните неблагоприятни шокове като лоша реколта по подобие на 2007 г. Рстежът на заплатите и пенсиите ще превишава този на цените, но трябва да се има предвид, че бързото нарастване на доходите увеличава инфлационните очаквания и също повишава равнището на цените.
