Някои училищни настоятелства са не само склонни да последват примера на приватизацията във всички сфери и да приемат предложения за това, но и са подготвени да отговорят на изразените мнения против приватизацията. Съществуват недвусмислени и реални отговори за основните аргументи, които обикновено се поставят, когато става въпрос за приватизацията на училищата.
Твърдението, че частните фирми ще наемат неквалифицирани работници
На първо място, предприемачът ще има стимул да наеме настоящите работници, заради техния опит и институционални познания. Добрите работници е малко вероятно да бъдат отхвърлени. Още повече, че училищните настоятелства често се обръщат към частния сектор, когато наемат нов персонал за осигуряване на услуги по договор.
Второ, в процеса на търга може да се разгледат опита и квалификацията на екипа на частната фирма. Фирмите, които смятат да използват недостатъчно квалифициран персонал ще бъдат отстранени. Също така в договора може да се включи клауза, с която да се подведе под отговорност и глоби частна фирма, нарушаваща изискването за квалифициран личен състав.
Твърдението, че частните фирми ще наемат нископлатени работници
Обвинението, че частните фирми плащат малки заплати може да се оспори със сравнителен анализ. Икономическите агенти често предлагат заплащане, което е идентично на средните заплати на заетите в държавно училище.
Твърдението, че частните фирми ще наемат „опасни" работници
Твърдението, че има риск за децата не издържа на проверка. Частната фирма няма никакъв икономически стимул да ощетява децата. Напротив, трудно е да си представим нещо по-застрашително за нея от поставянето на децата под риск. От това зависят много средства на фирмата, възможни съдебни процеси и дори самото оцеляване на фирмата.
Може да се наложи на частната фирма да подсигури мерки на сигурност над нивото или подобно относно изискванията за персонала, които поставя държавното управление (проверка на досиета, тестове за алкохол и наркотични вещества). Друг вариант е правото на проверка на сигурността да се поеме от районните власти на основа на информацията за отделните работници, предоставена от частната фирма. Също така управлението може да премахва работници, след установяване на договора за приватизация.
Няма нищо в държавната или частната сфера, което да прави един човек по-добър от останалите. Поради това няма причина заетите в частния сектор да се поставят под съмнение само защото работят за частна компания.
Синдикатите ще идеи търсят неадекватни и понякога смешни доказателства против работниците от частния сектор и се основават на тези примери в доводите си. При заетите на държавна работа изобилства от подобни примери и не е трудно да ги видим. Няма нищо, което да гарантира на гражданите, че заетите в частния или държавния сектор са непременно добри работници.
Доводът, че печалбата не принадлежи на училищата
Печалбата е в училищата от много време. Частните фирми строят училища, продават ученически пособия и се ангажират с много други пазарни транзакции, касаещи учебната дейност, от години. Всичко това се прави с цел печалба. В конкурентна среда печалбата ще мотивира фирмите да осигуряват по-добри услуги с по-малко разходи по начин, по който ще се спестят пари и ще се облагодетелстват децата. Целият процес се проявява в многогодишната история на приватизацията на училищата в целия свят.
Доводът, че приватизацията се е провалила в други области
Приватизацията, като всяко друго човешко начинание, може да се провали. Понякога се е „проваляла" в следствие на активното противодействие на засегнатите от нея.
Някои сделки пропадат, но това не променя факта, че в по-голямата си част тези сделки са успешни. В действителност, ако властите следват основните принципи на добрата сделка, могат да подобрят осигуряването на услугата и да спестят средства на държавата едновременно.
Общият успех на такова договаряне се потвърждава от факта, че в последните години по-скоро се развива, отколкото намалява. В Мичигън, например, от 2001 година до сега договорите за доставката на храни, автобусния превоз и охранителните услуги са се увеличили като вече близо 40% се осигуряват от частни фирми. За 2006 г. 74.5% от училищните настоятелства там уверяват, че спестяват пари по този начин, а 90.9% са удовлетворени от ефекта. Изследването за 2007 г. показва подобни резултати.
Това е достатъчно обяснение за цялостната или частичната приватизация на училищата. Обикновено се постига по-добро предоставяне на по-качествени услуги, съчетано с по-ниски разходи. Училищните настоятелства трябва да търсят подобни ползи в името на учениците и данъкоплатците.
В допълнение, забелязва се, че все повече навлизат нетрадиционни договаряния като такива за заместници на учители, преподаватели по спортни предмети или директори. Погледнато така, приватизацията явно се разпространява все повече като средство за управление.
* Това е извадка от наскоро публикувано изследване на Пример за приватизация на училищата на Mackinac Center for Public Policy, юни 2007. Преводът е на Зорница Манолова, стажант в ИПИ.
