Настъпването на новата година е повод за равносметка какво се е случило в икономиката на страната досега в и какво предстои през следващите 12 месеца. Основен вътрешен фактор за това отново ще бъде стопанската политика на правителството, която ще се влияе от стабилността на коалицията и съгласуването на интересите в нея, а външните са свързани с членството в Европейския съюз. Генераторът на добавената стойност е частният сектор, но потенциалът за това до голяма степен би могъл да бъде намален от неправилни действия на управляващите.
Българската икономика се интегрира все по-силно с европейските, което се потвърждава от нарасналия обмен на стоки, от повишените капиталови потоци и от по-големия брой пътувания. Освен това законодателството на страната става все по-близко до това в ЕС. По тази причина решенията на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще имат по-голямо въздействие върху българските компании. Особено важна в случая е реакцията на ЕЦБ спрямо кризата на ипотечните пазари по отношение на поддържаните лихвени проценти в Еврозоната.
През 2007 г. основната лихва беше повишена два пъти поради ускоряването на темпа на инфлация, който достигна 3.1% през декември и превишава поставената средносрочна цел. От друга страна обаче ЕЦБ разхлаби рефинансирането на банките в Еврозоната и на няколко пъти отпускаше големи по обем кредити за увеличаване на ликвидността в системата. В резултат от това инфлацията в Еврозоната не се понижава, което означава, че в началото на 2008 г. не би трябвало да се понижава целевата лихва. Кризата с по-високо рисковите ипотечни кредити не е преодоляна и допълнителната ликвидност от ЕЦБ отлага изчистването на системата от натрупаните грешки и изкуствено понижава лихвените проценти.
Отражението върху българската икономика не е еднозначно. Повишената ликвидност на европейските пазари дава възможност за по-големи обеми от изходящи капиталови потоци, част от които се вливат в страната и увеличават инвестициите в нея, а оттам и потенциала за стопански растеж. От друга страна те водят до повишаване на паричното предлагане и по-висока инфлация. По-рестриктивната политика на ЕЦБ би означавала свиване на тези потоци.
През 2007 г. се наблюдава известно забавяне на темпа на нарастване на икономиката в България, като през първите девет месеца на годината реалният растеж на брутния вътрешен продукт е 5.7%. Ситуацията през 2008 г. ще бъде подобна. Очакваният темп ще бъде между 5.5 и 6.5%, като основен фактор за това ще бъде лекото забавяне на инвестициите. Делът на инвестициите, изразени чрез бруто капиталообразуването, ще се запази над 30%, но вероятно няма да нарасне. Потреблението ще продължи да нараства с умерен темп, като делът му в БВП ще се запази на същите равнища като през 2007 г.
В резултат от запазването на висока инвестиционна активност и на дела на спестяванията в БВП дефицитът по текущата сметка и през 2008 г. ще превишава 20% от БВП. Той ще се покрива напълно от положителното салдо по финансовата сметка, като по този начин общите валутни резерви ще продължат да нарастват.
След като през някои месеци на 2007 г. темпът на инфлация достигна над 13% (според индекса на потребителските цени) средногодишните и стойности превишиха първоначалните очаквания. Това се обуславя както от продължаващото бързо нарастване на паричното предлагане в страната, така и от някои шокове на предлагането като лошата селскостопанска реколта през годината, високите цени на горивата и суровините на международните пазари, които ще се запазят такива и през тази година. Средногодишният темп на инфлация в България ще бъде между 5 и 7%, което ще се дължи на продължаващия процес на изравняване на ценовите равнища с ЕС, на повишаването на доходите и на базовия ефект.
През 2007 г. официалните заплати в частния сектор се повишиха с над 20% по данни на Националния статистически институт. В публичния сектор (особено в средното образование) се получи натиск за по-високи заплати, освен това пенсиите бяха повишени два пъти през годината. Тези увеличения бяха една от причините за по-бързото нарастване на цените, като нетният ефект беше по-нисък, но все пак средно за икономиката се наблюдава реално нарастване на доходите. Тази тенденция ще продължи през 2008 г., тъй като търсенето на квалифицирани работници все още превишава предлагането. Това ще допринася и за по-нататъшното понижение на коефициента на безработица, който ще се запази между 6.5 и 7.5%, както и повишаване на заетостта за сметка на т.нар. обезкуражени лица. Повишаването на инвестиционната активност и откриването на нови работни места в частния сектор са основните причини за позитивното развитие, като тук важен фактор е политиката за понижение на облагането на труда, които безспорно влияят стимулиращо за бизнеса и за работната сила.
Правителственият сектор отново ще разполага с достатъчен комфорт по отношение на разполагаемите си средства. Въвеждането на 10% данък върху личните доходи ще доведе до разширяване на облагаемата основа и ще повиши събираемостта. Освен това се повишават някои акцизи. Като цяло приходите в консолидирания бюджет ще достигнат 42-44% от БВП, а разходите ще се определят от поставената цел за излишъка, който вероятно ще бъде над 3% от БВП. Очакваните положителни промени са свързани с образователната система и администрацията, ако бъдат предприети обещаните действия за оптимизиране на броя на заетите служители. В останалите основни сектори обаче - здравеопазване, армия, полиция и съдебна система - не се очаква подобрение.
Като цяло развитието през 2008 г. се очаква да бъде положително. Икономиката ще продължи да расте с умерени темпове, които ще означават бавно сближаване на реалните доходи до тези в Европейския съюз. Все пак членството в него ще предоставя повече възможности за по-предприемчивите хора, които на индивидуално ниво ще бъдат интегрирани с европейците в по-голяма степен.
* Статията е публикувана за пръв път във вестник Дневник на 8 януари 2008
