На 17 декември 2007 година британското правителство публикува задължителен Кодекс за работата на регулаторите след одобрение от парламента по-рано. Той влиза в сила от 6 април 2008 година. От тази дата специално изброени регулаторни органи трябва да се съобразяват с правилата и разпоредбите на Кодекса при изпълняването на функциите си.
Целта на Кодекса е да се прилага гъвкав, целенасочен и съобразен с риска подход на регулативната дейност на съответните държавни органи. Прилагането на Кодекса цели да гарантира, че регулаторите са ефективни в работата си без да налагат излишна тежест на тези, които регулират.
В Кодекса под „регулатори" се има предвид всички държавни органи, които имат правомощия да създават ново законодателство (наредби, инструкции и т.н.) и които регулират стопанската дейност. „Обект" на регулаторите са бизнесът, неправителствения сектор и компаниите на публичния сектор.
Основните принципи в Кодекса са:
- Регулаторите трябва да улесняват и насърчават икономическия растеж.
- Регулаторите трябва да извършват задълбочено изследване и оценка на рисковете от намесата си в икономиката и да концентрират ресурси само където е крайно необходимо по най-ефективния начин.
- Регулаторите трябва да предоставят лесно достъпни, достоверни и на ниска цена съвети и консултации, за да е възможно спазването на законите от регулираните.
- Регулаторите не трябва да извършват необосновани инспекции и проверки.
- Бизнесът не трябва да има задължението да предоставя излишна информация или да я предоставя повече от един път.
- Тези компании, които системно нарушават законовите изисквания, трябва да бъдат идентифицирани бързо и да понесат съответните наказания.
- Регулаторите трябва да бъдат отговорни за ефективността и продуктивността на работата си като едновременно останат независими в дейността си.
