Със сигурност има повече от една или две причини за различните нива на безработица, както в рамките на една държава през различните години, както и между отделните държави. Колкото и многобройни да са факторите обаче (според различните школи едновременно), приемам за уместно делението им на две големи групи: такива, които могат да решат проблема с безработицата само временно, след което той е по-вероятно да се задълбочи, както да се влошат и някои други макроикономически показатели. В тази група попадат мерки, свързани с експанзионистична фискална и монетарна политика - повишаване на държавните разходи, например за големи инфраструктурни проекти, разширяване на финансираните от държавата програми за заетост, изкуственото увеличаване на паричното предлагане и намаляване на лихвите от централните банки. Втората голяма група включва мерки, на пръв поглед индиректно свързани с безработицата, но в крайна сметка гарантиращи постоянно и стабилно нарастване на заетостта и получаваните доходи: намаляване разходите за започване, поддържане и закриване на стопански дейности, свободен международен обмен на стоки, услуги, капитали и хора, ценова стабилност и отсъствие на ценови контрол, ниски държавни разходи, гъвкав пазар на труда и други.
Бихме могли да проверим и емпирично доколко има връзка между безработицата и споменатите мерки или индикатори. Нека разгледаме например първата подгрупа - степента, в която предприемачите от различните държави могат свободно (без излишни бюрократични затруднения) да започнат, поддържат и закрият бизнеса си. За целите на коректното сравняване са подбрани част от най-развитите държави в света (всички са от групата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), при които се предполага, че фундаментални структурни реформи, преходи и т.н. не са налице, което от своя страна намалява допълнителните фактори, които биха могли да изкривят съпоставката.
* Представя до каква степен създаването, оперирането и закриването на компания е лесно и просто. Индикаторът измерва доколко регулаторните правила пречат на бизнес-активността.
Източник: Евростат, Индекс на икономическата свобода, собствени изчисления
От графиката ясно се вижда зависимостта, че колкото по-сериозно застъпена е бизнес-свободата, толкова по-ниска е и безработицата в съответната държава. Въпреки наличието на няколко изключения от общото правило (които ще коментирам), не може да се пренебрегне фактът, че в държавите с около 70% бизнес-свобода безработицата е в порядъка на 7-9%, докато в повечето страни с над 90% свобода от лицензионни и подобни режими, безработицата е около и под 4%.
Основните изключения в двата края на спектъра са следните: в Швеция безработицата е 7,1%, а бизнес свободата е над 90%. Свободното започване и извършване на стопанска дейност очаквано не е единственият фактор, който е от значение за безработицата, такива са и регулациите на пазара на труда. Разходите за наемане на нови работници в Швеция (различни от плащаната заплата) са високи, регламентирано е много високо задължително заплащане за допълнително отработени часове, както и освобождаването на нает персонал, когато той вече не е необходим, е трудно и струва скъпо на работодателите, поради което те просто се опитват да не наемат твърде много работници, защото при нужда не биха могли да ги освободят.
От другата страна, бизнес-свободата в Австрия е под 80%, но безработицата не е твърде висока - 4,7%. Основно този факт се дължи на наличието на много инвестиции на човек от населението, не на последно място заради много добрите условия за планински туризъм, много добрата защита на правата на физическа и интелектуална собственост, както и минималното ниво на корупция (Австрия е в челната десетка в класацията на Прозрачност без граници за 2005г.).
Изводът, който може да се направи, в известен смисъл наподобява много народни мъдрости: дори и безработицата към определен момент да е висока, по-добре е да се поеме по сигурния и здравословен път, отколкото с цел успокояване на конюнктурата да се предприемат мерки, които за кратко биха решили проблема, след което обаче той ще се задълбочи. Разбира се, най-удачният вариант е правилният път, а именно - разширяването на икономическата свобода, да не бъде напускан, което почти сигурно би поддържало безработицата в достатъчно ниски граници.
