PressCenters.com

През 2007 г. Световната банка стартира нов индекс[1], който измерва логистичната инфраструктура и средата за търговия в страните. Идеята на глобалния индекс е да покаже в кои страни е сравнително лесно да се търгува поради развитата логистична инфраструктура и къде логистичните услуги са по-трудно достъпни или не са достатъчно благонадеждни по оценка на клиентите.

Пилотното измерване включва 150 страни. Компонентите на индекса представляват 7 категории, всяка от които е оценена по скалата от 1 (най-лошо) до 5 (най-добре). Категориите са:

1.       Ефективност и ефикасност на процеса на освобождаване на пратки и товари от митници и други гранични контролни органи;

2.       Качество на транспортната и IT инфраструктура и логистика;

3.       Достъпност и наличност на куриерски и логистични услуги;

4.       Компетентност на служителите, заети в местната логистика (напр. транспортни оператори, митнически служители);

5.       Възможност да се проследяват пратките;

6.       Ниво на местните логистични разходи (напр. за транспорт, разтоварване, складиране и пр.);

7.       Спазване на срокове при доставка на пратките на посочената дестинация.

Според изследването на Световната банка "Свържи се, за да се конкурираш: търговска логистика в глобалната икономика"[2], базирано на получените резултати от индекса, страните, които се характеризират с най-предвидими, ефективни и "отъпкани" логистични пътеки и процедури за осъществяване на търговия имат по-голяма вероятност да напреднат в технологичното си развитие, в икономическата либерализация и да получат по-голям достъп до международните пазари. И обратно - страните, в които разходите за логистика като цяло са по-високи, пропускат много от възможностите на глобализацията.

Най-големите разходи за компаниите не са таксите за транспорт, разтоварване, доставка, складиране, нито дори таксите на посредниците, а най-вече предвидимостта на обслужването и качеството на услугите. Най-важно е дали компаниите могат да разчитат на веригата на доставки и дали стоките ще пристигнат на време.

Според изследването Сингапур е най-големият транспортен и логистичен хъб и се нарежда на първо място в световната класация.  Развитите държави заемат челни позиции: Германия е на трето място, Япония  - на шесто, Великобритания - на девето, Канада - на десето, САЩ - на четиринадесето. В същото време, ситуацията при развиващите се страни не е така хомогенна и има различия между тях. Китай и Чили, например, заемат съответно 30^то и 32^ро  място, докато някои икономики от групата с по-високи доходи като петролните производители, например, се класират по-надолу.

Високите разходи за транспортна и търговска логистика и по специално - лошото качество на услугите - представляват бариера за търговията и преките чуждестранни инвестиции и по този начин и за икономическия растеж. Например, отдалечената държава Чили лесно продава прясна риба и плодове на потребители в Азия, Северна Америка, Европа благодарение на добре функциониращата верига на доставки. На другата крайност можем да дадем за пример доставката на контейнер около 6 куб. м. от Шанхай (град-провинция в Китай) до Н'Джамена  (столицата на африканската държава Чад), което отнема около 10 седмици и струва 6,500 щ. долара. В сравнение, същата доставка от Шанхай до страна в Западна или Централна Европа отнема 4 седмици и струва 3,000 щ. долара. 

Проучването показва, че съществува връзка между реформите в митниците, граничния контрол, развитието на инфраструктурата и регулациите в транспортния сектор. Най-големите реформатори сред развиващите се страни по региони са: Корея (25 място) от Източна Азия, Чили (32) от Латинска Америка, следвана от Аржентина (45) и Мексико (56); Индия (39) от Южна Азия; Оман (48) от Средния Изток и Турция (34) от Източна Европа.

Къде е България?

България е на 55-то място в класацията  с общ резултат 2,87 точки от възможни 5. По компоненти на индекса най-добре се представя в категорията "спазване на срокове от куриерските фирми", а  най-зле - в "качество на транспортната и IT инфраструктура" и "ефективност на процеса на освобождаване от митници".  

Резултатът на България е по-висок от средния за региона "Европа и Централна Азия", но почти всички страни-членки на ЕС ни изпреварват (само Литва е на по-ниско място, докато Малта не е включена в класацията). На по-предни позиции от България  са и следните държави: Йордания, Виетнам, Панама, Катар. Това означава, че е необходимо да се извършат реформи в страната в тази сфера, за да се подобрят условията на търговия и ефективността на лoгистичната инфраструктура, за да се създаде по-благоприятен бизнес климат. Това може да се постигне чрез по-голяма конкуренция на пазара, по-ефективи и прозрачни митнически процедури и по-малко административни ограничения пред търговията.   

Таблица: Резултати за България

Източник: Logistics Performance Index, World Bank

Графика: Класация на страните-членки на ЕС според индекса LPI

Източник: Logistics Performance Index, World Bank

Забележка: Числата в скоби показват мястото на държавата в световната класация.

[1] Logistics Performance Index (LPI)

[2] Изследването е достъпно на следния адрес: http://siteresources.worldbank.org/INTTLF/Resources/lpireport.pdf