Има една общоизвестна истина, че когато харчиш парите на другите не се интересуваш от ефективността, за разлика от ситуацията, в която харчиш собствените си пари. Затова, когато става въпрос за изразходване на бюджетен излишък най-добре е да си зададем няколко въпроса.
Най-основният е Защо има бюджетен излишък?
Оказва се, че българските правителства от 2003 година насам без изключение не могат да смятат или не искат да положат усилия да са по-близко до реалността. Данните за бюджета показват, че пет поредни години правителството събира повече пари от данъкоплатците, отколкото му трябват за планираните разходи. Трябва да отбележим, че бюджетните разходи нарастват, тоест дори и при увеличаване на харчовете в бюджета всяка година, пак се събират повече пари.
Причините за високата събираемост са разнообразни - намаляват се някои данъци и затова гражданите и бизнеса ги плащат; заради тези реформи икономиката се развива добре, привличат се инвестиции, което разширява базата, върху която се начисляват данъците. Едновременно с това, правителството подценява очакванията си за приходите по ред причини - прогнозирането е трудно; не вярва на стимулите, влияещи върху данъкоплатците при намаляване на данъците; не е сигурно, че ще извърши реформите, които водят до повече плащане или повече инвестиции и т.н.
Каквито и да са обясненията важното е, че в продължение на пет години все по-малко се „познава" бюджетният излишък в края на годината.
Бюджетен излишък
млн.лв. | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |
Заложен излишък/дефицит | - 262.8 | - 284.2 | -195.6 | 0 | 385.6 |
Реализиран излишък | 0.9 | 656.4 | 1 333.7 | 1 747.6 | 3 353.6 * |
Източник: Министерство на финансите; * данните са към септември 2007
Най-важният въпрос е Съгласни ли сме ние като данъкоплатци парите ни да бъдат похарчени за предложените дейности?
За да отговорим обаче трябва да знаем точно за какво ще се изхарчи част от излишъка. Информацията към момента посочва следното:
1. Инфраструктура - пътна, железопътна и екологична - разплащане на вече извършени дейности, а не за нови инвестиционни проекти. Повечето анализатори твърдят, че инвестициите в инфраструктура са може би най-добрият вариант за харчене на излишъка. Има обаче противоречие в обясненията на финансовия министър - той твърди, че парите ще се дават за вече извършени дейности, тоест за неща, които би трябвало да фигурират в бюджета така или иначе, и които трябва да са получили финансиране. От друга страна стои въпросът възможно ли е тези разходи по принцип да не се извършват от бюджета, а от частния сектор. Ако процесът на отдаване на концесии в България беше бърз, прозрачен и с ясни правила досега значителна част от инфраструктурата можеше да е изградена или подобрена. За съжаление и двата варианта за изграждане на инфраструктура в страната са силно компрометирани - правителството е силно неефективно, а концесионирането се асоциира най-вече с корупция.
2. Безлихвени заеми за общини, свързани с довършване на европроекти - това също звучи логично, но само на пръв поглед. Проблемът с европейските пари е, че при тях има силни мотиви за неефективност и когато се налага част от тази неефективност да се финансира от бюджета това вече е проблем.
3. Изграждане на тел.112 - този проект стана прословут със забавянето си и заплахата от санкции от ЕС. При изготвянето на проектобюджет 2008 бяха поискани повече от 300 нови щатни бройки за изграждането му, за щастие неудовлетворени от финансовото министерство, и повече от 60 млн.лв. допълнително финансиране. Не е ясно как точно допълнителните пари ще подсигурят успешното стартиране и дали няма да се превърне във втория Търговски регистър или информационна система на НАП, които със същите проблеми са още неработещи. Във всички случаи е задължително да се представи анализ на причините, попречили на успешното изпълнение към момента, мерките, които са взети това да не се повтори и отговорността, която е потърсена.
4. Сребърен пенсионен фонд - той трябва да гарантира стабилността на пенсионната система и ще получи остатъкът от излишъка след изразходването на обсъжданите 1 млрд. лв. и заделянето на 3% (1.6 млрд. лв.) във фискалния резерв. Това може би е най-разумната от всички идеи за оползотворяване на бюджетния излишък. Неясно обаче е защо се финансира реформа, която не се вижда в проектобюджет 2008. В него е записано, че вноската за задължителното допълнително пенсионно осигуряване от 5% за родените след 1959 година се предвижда да запази размера си до 2011 и не е заложено ново намаление на осигуровките. С други думи, всички работещи ще продължим да плащаме пенсиите на сегашните пенсионери без перспектива в следващите години по-голяма част от осигуровките да отива в наша лична сметка, нито пенсионерите да получат значително увеличение на пенсиите си. През 2006 година само 46% от приходите в НОИ са от осигуровки от частния сектор, тоест и в момента държавата дава по-голямата част от сумата за пенсии най-вече от събраните данъчни приходи (пак от работещите). Логиката на Сребърния пенсионен фонд е, че след 10 години ще има стратегически резерв за покриване на постоянния дефицит в НОИ. Това обаче и сега се случва и затова трябва да се подходи по-радикално като се намалят осигуровките и те постъпват в лична сметка. В този смисъл, сребърният фонд е добро решение, ако се използва за реформиране на системата, а не за попълване на дупки в сегашния модел, който е обречен на фалит.
Следващият въпрос, който трябва да си зададем е все пак Какво може да се направи с излишъка, който така или иначе съществува?
Най-добрият вариант е да се стартира на практика втората фаза от пенсионната реформа. Нашето предложение е да се намали облагането на труда.
Вместо сегашните 33% осигуровки предлагаме осигурените да плащат 10% осигуровки от брутната си заплата в частни пенсионни фондове. Другите вноски за безработица, заболяване, майчинство и т.н. предлагаме да отпаднат напълно, а държавата да покрива разходите за тези осигурителни случаи от общите приходи в бюджета. Пенсиите на сегашните пенсионери ще се финансират изцяло от държавния бюджет, каквато е ситуацията и в момента.
По отношение на здравната вноска предлагаме тя да отпадне, като всеки избира сам частния си здравен фонд, а държавата определя минимален пакет от здравни услуги, предоставяни от фондовете. Конкуренцията между тях ще повиши качеството, ще предостави избор и ще осигури пазарно договаряне между здравни каси, болници, лекари. Държавата ще продължи да финансира здравните вноски на пенсионери, деца, безработни, бедни и така да изпълнява социалната си функция.
* За пръв път статията е публикувана във вестник 24 часа на 26 ноември 2007 година
