Важно е да се поддържа дебат по отношение на пенсионната система в България, защото от нея зависят доходите на повече от 2,27 млн. души пенсионери, а в дългосрочен план - на всички нас. Осигуровките върху труда са най-високият пряк данък в момента, което води до различни негативни последици. През октомври беше публикувано проучване на Евробарометър, разпространено от Европейската комисия, според което нелегалният труд в страната произвежда около 35% от БВП. Това е една от най-високите стойности в ЕС и сред основните причини затова е високото данъчно-осигурително бреме в страната.
През 1999 г. в България започна фундаментална промяна в пенсионната система с преминаването към така наречените три стълба на обществено осигуряване и привличането на частния сектор под формата на частни пенсионни фондове към бъдещото финансиране на възрастните. През 2007 г. вноската за частните пенсионни фондове (втори стълб) стана 5%. Нашето предложение е да се премине изцяло към капиталова пенсионна система, т.е. да се премахне държавното обществено осигуряване и работещите да внасят 10% от брутните си заплати в частни пенсионни фондове. Трети стълб, т.е. допълнителното доброволно осигуряване ще продължи да функционира и работещите, които имат желание, могат да внасят повече от 10% от брутната си заплата в лични сметки. Пенсиите на сегашните пенсионери както и натрупаните до момента права на осигуряващите се ще продължат да се изплащат от държавния бюджет. Това означава, че е необходим преходен период от минимум 30-40 години, за да се премахне държавната пенсионна система и да се премине изцяло на капиталов принцип на осигуряване.
От проектобюджет 2008 разбираме две неща по отношение на социално-осигурителната система:
1) Няма да има намаление на осигуровките през 2008 г. дори при "финансова възможност". В момента данъчната тежест на осигурените 3 категория труд (най-голямата част от работещите) е 33,5% от брутната заплата. В проектозакона е записано, че "тези нормативи на вноските са запазени през цялата 2008, 2009 и 2010 г." Въпреки че бюджет 2008 няма обвързваща сила за следващите години, това издава намерението на управляващите през следващите няколко години - да не се намаляват осигуровките.
През 2008 г. ефективното облагане с осигуровки за работниците дори се увеличава спрямо края на 2007 г. поради предвидената промяна на съотношението 60:40, увеличаване на максималния осигурителен праг от 1400 лв. на 2000 лв. и на минималния осигурителен доход от 220 лв. на 240 лв. Най-ощетени от тези промени са работещите, които получават сравнително високи доходи - над 1400 лв. На практика това означава, че хората с брутни заплати от 2000 лв. ще трябва да внасят през следващата година 100 лв. повече осигуровки за тяхна сметка в сравнение с края на 2007 година.
2) От текста на проектобюджета се разбира, че пенсионната реформа се замразява поне до 2011 г. "Вноската за допълнително пенсионно осигуряване за втората група лица (родените след 1959 г.) се предвижда да се запази на нивото на 2007 г. - 5% за целия планов период".
По-ниските осигуровки не са равни на по-ниски пенсии
Един от аргументите срещу намалението на осигуровките е, че това обрича пенсионерите на по-ниски пенсии. Но фактите не потвърждават това твърдение. Дори напротив, връзката между събраните вноски от осигуровки и размера на пенсиите става все по-слаба.
През 2006 и 2007 г. осигуровките намаляват общо с 9 процентни пункта, а средната пенсия се увеличава с 36% номинално за същия период. Това е така, защото държавната пенсионна система не действа в по-голямата си част на разходопокривен принцип. По-малко от 50% от разходите за пенсии се покриват от вноски на осигуряващите се в частния сектор, което означава, че дори и първият стълб на пенсионния модел в България не е разходопокривен в класическия смисъл, а смесен - пенсиите се финансират от осигуровки и данъци.
Фигура 1: Източници на приходи във фонд "Пенсии" през 2006 г.
Източник: НОИ, изчисления на ИПИ
Държавата покрива дефицита на НОИ не само под формата на трансфер в НОИ, но и в ролята си на работодател. През 2006 г. 26% от всички осигурени лица са заети в обществения сектор. На 33 хил. държавни служители осигуровките са изцяло за сметка на държавата, а заплатите и съответно осигуровките на заетите в бюджетния сектор също идват от данъкоплатците в страната. Голяма част от заплатите на работещите в субсидирани държавни и общински компании (БДЖ, "Български пощи" и т.н.) също се плащат на практика от данъкоплатците. Според наши изчисления, на базата на отчетите на НОИ, 52% от разходите за пенсии през 2006 г. се покриват от общите приходи на бюджета и едва 46% - от осигурителните вноски от частния сектор.
През 2006 г. при намаление на осигуровките с 6 процентни пункта има преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в размер на 229.6 млн. лв. (със 7,8% повече от планираното). Намаляването на данъчната тежест води до излизане на светло на трудещите се от една страна,а от друга - до икономически подем, което увеличава облагаемата база и води до повече от планираните приходи от вноски.
Защо е наложително да продължи пенсионната реформа?
Основно аргументите могат да се групират в три:
1. За да се увеличат пенсиите в страната.
Коефициентът на заместване на нетния доход в страната (средната пенсия като процент от средния нетен осигурителен доход - след данъци) в момента е 51,1%, което е сред най-ниските показатели в Европа. Средната пенсия в края на 2007 г. е 183 лв. И тя не може да осигури нормално съществуване за голяма част от пенсионерите.
2. За да се увеличат доходите на работещите.
Общото облагане на труда през 2008 г. е 42.2% от брутната заплата (до 2000 лв.). Реформата ще позволи облагането на труда да бъде намалено. Вместо сегашните 22% вноски за пенсии, осигурените ще трябва да отделят 10% от брутната си заплата в частни фондове. Това по същество не е облагане, а спестяване, защото те няма да загубят собствеността на парите им не се прехвърля върху държавата и след определен период от време те ще могат да се разпореждат с тях.
3. За да се осигури фискална стабилност.
Разходопокривният пенсионен модел, основан на солидарността между поколенията, е обречен на фалит поради застаряване на населението. Населението в страната намалява и застарява поради:
- отрицателен естествен прираст - минус 0,5% през 2006 г.
- увеличаване на продължителността на живот - през 2050 г. се очаква средната възраст на нацията да бъде 52 г. при 41 г. средна възраст през 2005 г.
- емиграция на младите
Коефициентът на зависимост, който показва съотношението пенсионери-осигурени, е 82% в момента, но съотношението пенсионери-осигурени в частния сектор е 93%. Това означава, че 93 работещи в частния сектор финансират 100 пенсионера. До 30-40 години това отношение драстично ще се промени и един осигурен ще трябва да издържа повече от двама пенсионера.
Фигура 2: Население над 65 г. като % от населението между 15 и 64 г.
Източник: Евростат
Принципи на капиталовата пенсионна система
1. Работещите внасят процент от заплатата си в лична сметка, а не в държавни осигурителни фондове - предлагаме този процент да бъде 10%, което ще замени сегашната вноска от 22% за пенсии. Другите вноски по ДОО в размер на 5,5% от брутната заплата (за безработица, заболяване, майчинство и т.н.) предлагаме да отпаднат напълно, а държавата да покрива разходите за тези осигурителни случаи от общите приходи в бюджета.
2. Средствата в сметката се инвестират в портфейл от ценни книжа и други активи и остават собственост на осигурения.
3. Съществува избор от инвестиционни възможности според риска и очакваната възвръщаемост.
4. Размерът на пенсията зависи от натрупаните осигурителни вноски, времето, за което са били инвестирани и доходността. При разходопокривана система размерът на пенсиите зависи до голяма степен от волята на управляващите и от формулите, по които изчисляват пенсиите. Съществува несигурност, защото прашилата се променят. Най-важното предимство на капиталовите пенсионни системи, основани на лични сметки, е че бъдещите пенсии на хората не са обвързани с демографските процеси, нито с политическата конюнктура, а предоставят допълнителни стимули на хората да работят и да спестяват.
5. Средствата по индивидуалната партида се наследяват.
Макроикономически ефекти от въвеждане на капиталова пенсионна система
Приватизирането на пенсионните системи означава не само смяна на собствеността, но цялостна структурна промяна в модела на пенсионно осигуряване. Реформата влияе върху икономиката по няколко основни канала:
- Спестявания - частните спестявания в икономиката се увеличават. Опитът на страните в Латинска Америка показва, че преминаването към капиталова пенсионна система има силен позитивен ефект върху спестяванията в страната. От ключово значение има не само промяна в пенсионната система, но извършване на систематични реформи във всички проблемни сфери от икономиката, които спъват икономическия растеж.
- Трудов пазар - пенсионната реформа ще намали изкривяванията на пазара на труда чрез значително съкращаване на данъчното бреме и премахване на стимулите за по-ранно пенсиониране. Тези фактори водят до изсветляване на икономиката и увеличаване на заетостта. В Чили, например, през периода 1980 - 1990 г. икономическо активното население според официалните данни се е увеличило с 10 процентни пункта.
- Капиталови пазари - реформирането на пенсионната система ще доведе до появата на нов клас инвеститори на капиталовия пазар, които акумулират значителен по размер ресурс и се насочват към инвестиране в дългосрочни инструменти. Това води до увеличаване на ликвидността на пазара, развитие на нови форми дългосрочни инструменти, намаляване на спреда между цена на търсене и предлагане.
- По-високи разполагаеми доходи - в резултат от по-ниското данъчно облагане за разботещите и по-високите пенсии за бъдещите пенсионери, разполагаемите доходи в икономиката ще се увеличат.
- Икономически растеж - увеличаването на спестяванията, намалението на неравновесията и изкривяванията на трудовия пазар и развитието на капиталовите пазари са фактори, които водят до икономически растеж. В свое изследване Corbo и Schmidt-Hebbel (2003) заключват, че комбинираният ефект от всички споменати канала на въздействие върху икономиката, вследствие от реформиране на пенсионната система в Чили, води до нарастване на общата факторна продуктивност в страната в границите 0,2%-0,9 % на година за периода 1981-2001 г.
Примерът Хонконг
Хонконг въвежда задължителна, базирана на капиталово-покривен принцип пенсионна система (Mandatory Provident Fund) през 2000 г. Работниците са длъжни да внасят 5% от брутната си заплата и работодателите - 5%. Системата се управлява от частни фондове, като държавата има само надзорна роля, но не гарантира нивото на възвръщаемост на инвестициите. Според експертни оценки (Alan Siu, 2000), при 40 години вноски, системата осигурява пенсия в размер между 70% и 90% от заплатата на работещия непосредствено преди пенсиониране.
При капиталовите пенсионни системи работещите плащат по-ниски вноски като процент от заплатите си докато работят и в същото време получават по-високи пенсии, изчислени като процент от средните им трудови възнаграждения преди пенсиониране. Това е и единственото решение пред осигурителна система в страната.
