След няколко публикации в Интернет[1] стана известно, че народните представители най-накрая са одобрили Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник" (на страницата на парламента неизвестно защо това не е отбелязано). Много е вероятно и се надяваме, той да бъде подкрепен и на второ четене, от което би следвало, че от първи януари следващата година всички ще имаме безплатен достъп до българското законодателство през Интернет. Дори и това да не представлява огромен успех като напр. 10% подоходен данък, все пак е голяма крачка напред (в случая догонваща[2]) към по-прозрачно управление и като цяло към по-добри управленски практики.
Няколко са основните причини, поради които считаме, че това развитие е много положително:
- Предоставя се възможността ДВ да бъде четен безплатно от всеки, който иска да познава законите, съответно да знае своите права и задължения;
- "Производството" на ДВ може да бъде ускорено като се съкрати необходимото време за придвижването на новите и изменени нормативни актове до знанието на хората. Преди да бъде отпечатано дори и първото хартиено копие, ДВ е вече в електронен вариант, и това, което остава е единствено файловете да бъдат качени в Интернет;
- Могат да бъдат спестени разходи - напр. за 2005 г. са отпечатани 25 520 копия от всеки брой, които вече могат или да не се печатат въобще или бройките да бъдат по-малко, напр. по няколко копия - за Народната библиотека, Националния архивен фонд, Министерство на правосъдието и т.н.;
- Осигурява се много по-добра възможност за опериране с текстовете - пести се време чрез по-бързо откриване на необходимата информация, както и всичко останало, което позволяват стандартните Интернет технологии;
- Отпада необходимостта от транспортиране, разнасяне, продажба, и т.н. на хиляди килограма хартия.
Считам за много важен факта, че изготвянето на законопроекта и популяризирането на идеята е инициатива на няколко неправителствени организации и лица - д-р Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), адв. Александър Кашъмов и адв. Кирил Терзийски (Програма достъп до информация), адв. Ивайло Ганчев (Българска асоциация гражданско общество и правни инициативи), Васил Чобанов (радио Нова Европа). Реализацията на проекта също така не би била възможна без подкрепата на Британското посолство в София, както и без съдействието на Илко Димитров (НДСВ) и Мартин Димитров (ОДС), които внесоха законопроекта за разглеждане.
Предлагам и няколко допълнителни публикации в подкрепа на законопроекта (всички, с изключение на първата, публикувани по време на неговото изготвяне и все още достъпни в Интернет):
- "Стандарт" - http://www.standartnews.com/archive/2006/02/28/society/s4720_2.htm;
- "Сега" - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2181§ionid=3&id=0000701;
- "Дневник" - http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=200750 (изисква се абонамент)
- "Преглед на стопанската политика"- http://www.ime.bg/pr_bg/266-10.htm;
- "Юридическа енциклопедия" - http://juen.infotel.bg/juen/eurounion/stategazetes.htm;
- "Economic Policy Review" http://ime-bg.org/pr_en/eng36-2.htm;
- "Economic Policy Review"- http://ime-bg.org/pr_en/eng31-5.htm;
- "Правен свят", бр. 7/2006 - http://www.legalworld.bg/index.php?act=view&type=cls&id=24
[1] "Програма достъп до информация" - http://www.aip-bg.org/bulletin/46/03.htm ; Блогът на Мартин Димитров - http://www.martindimitrov.com/?p=189 ; Медиапул - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=133058
[2] България е единствената страна в ЕС, която все още не публикува "Държавен вестник" в Интернет
