За корпоративното подоходно облагане
През 2008 г. данъкът върху дивидента да бъде намален от 7 на сто на 5%, е записано в предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Промяната е в съответствие с провежданата през последните години политика на намаляване на преките данъци. По-ниската ставка ще доведе до увеличаване на възвръщаемостта от направените инвестиции, което пък ще насърчи вложенията в икономиката.
През следващата година се запазва 10% ставка на корпоративния данък. Данък печалба у нас е най-ниският сред страните от ЕС и стимулира увеличаването на инвестициите и конкурентоспособността на икономиката.
Ставка от 10% за данък печалба звучеше странно и прекалено крайно на много хора само до преди няколко години. Въпреки това данъкът върху печалбата беше намален до това ниво в началото на 2007 г., като от много страни се алармираше за „огромен" спад на приходите за бюджета. Днес резултатите са налице и правителството се принуждава експлицитно да запише в Доклада към Закона за държавния бюджет, че „ниската данъчна ставка не доведе до понижаване на приходите". Нещо повече, тази ниска ставка доведе до безпрецедентен ръст в приходите от корпоративен данък в бюджета, който далеч надвишава предвиденото в бюджет 2007. Заложените приходи от корпоративен данък през 2007 г., бяха постигнати само за първите 9 месеца на годината. Очаква се през 2008 г. приходите от този данък да надвишат 2,2 млрд. лв., което ще е почти два пъти повече в сравнение с приходите от преди въвеждането на ниската ставка.
За доходите на физическите лица
През 2008 г. се въвежда плосък данък от 10%, който не зависи от размера на дохода и няма необлагаем минимум. Идеята на ИПИ беше много атакувана през последните 3-4 години, като напълно налудничава и неприложима, но ето че сега ще бъде приложена в най-чист вид. Взимайки си поука („ниската данъчна ставка не доведе до понижаване на приходите") от случилото се с корпоративния данък, правителството вече очаква много по-големи приходи от данък общ доход (2,2 млрд. лв. за 2008), отколкото през 2007 година. Най-вероятно тези приходи ще се окажат отново силно подценени и няма да е учудващо, ако приходите от преките данъци (корпоративен и върху доходите) достигнат почти 5 млрд. лв. при сега заложени около 4,5 млрд. лева.
Предвижда се през 2008 г. патентният данък да премине към местните данъци. Разпоредбите, свързани с патентното облагане, са отменени в ЗДДФЛ и са разписани в Закона за местните данъци и такси. Това означава трансфериране на около 40 млн. лв. от централния бюджет директно към общинските бюджети. Предложението е внесеният в общинските бюджети патентен данък да се приспада от годишното данъчно задължение на лицето за данъци върху дохода. Контролът и събирането на задълженията за патентен данък до 2007 г. включително, остават от компетентността на Националната агенция за приходите. Това обаче е само малка стъпка по посока на финансовата децентрализация, за която предимно упорито се говори.
За ДДС и акцизите
Старите коли, които са били в страната като временен внос в момента на присъединяването ни към Европейския съюз, ще бъдат освободени от ДДС, предвиждат предлаганите промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Условията за това са автомобилите да са регистрирани за свободно обръщение в рамките на Общността, да са с първа регистрация не по-късно от 31 декември 1998 г. и дължимият за тях налог да бъде не по-голям от 100 лв. През следващата година се запазва 20% ставка за ДДС.
За 2007 г. данъчната основа на данък добавена стойност се очаква да бъде 33 850 млн.лв., а приходите от ДДС (общо от сделки в страната и ЕС и внос от други страни) да достигнат 6 770 млн.лв. В резултат на еднократната загуба от 350 млн.лв. поради едномесечното забавяне на внесения ДДС по вътреобщностни придобивания, за 2007 г. не се отчита ръст на приходите от страната спрямо 2006 г. Все пак тази сума ще постъпи в бюджета през следващата година и затова е прибавена към прогнозата за 2008 г., която е изготвена при ръст, равен на ръста на потреблението според макрорамката за периода.
Прогнозата за приходи от ДДС през 2008 г. в размер на 8 110 млн.лв. може да бъде постигната при ефективна събираемост от 92%. За сравнение очакваната ефективност през 2007 г. е 90.5%.
През 2008 г. ще отпадне акцизът за кафе и екстрактите от него, предвиждат предлаганите изменения в Закона за акцизите и данъчните складове. Тези продукти не са акцизни стока в повечето европейски страни. През следващата година се запазват действащите в момента ставки за пивото и спиртните напитки. С цел достигане на минимално изискуемите нива на Европейския съюз през 2008 г. акцизът на цигарите ще бъде повишен с 33%, като останалите две стъпки със същия процент ще бъдат направени през 2009 и 2010 г. Плавното нарастване се предприема с цел избягване на резки увеличения на цените на цигарите и намаляване на инфлационния натиск в страната.
В съответствие с договорения с Европейската комисия график за промени в нивата на акцизните ставки през 2008 г. се предвиждат следните изменения: увеличава се акцизът за безоловния бензин, за газьола, за керосина, за кокса и въглищата, за електрическата енергия.
Очакваният общ размер на приходите от акцизи през 2008 г. e 3 797.7 млн.лв. По отношение на акцизите през 2008 г. ще продължи хармонизацията на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Увеличаването на размера на акциза на течните горива ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на 176 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за електрическата енергия, въглищата и кокса ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на около 6 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за цигарите означава още 139 млн.лв. приходи за бюджета. От премахването на акциза на кафето загубата за бюджета ще е около 20 млн.лева.
За местните данъци и такси
Министерския съвет прие предложения за промени в Закона за местните данъци и такси. Те са свързани с измененията в Конституцията, с които на общините се дава възможност да определят размерите на местните налози при условията и реда, установени със закон. По този начин продължава процесът на финансова децентрализация и предоставянето на по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси. С промените от 2008 г. на общините се дава възможност да осигурят повече собствени данъчни приходи.
Подобни промени на пръв поглед напълно отговарят на основната цел на Стратегията за децентрализация, а именно „ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление". Предложените промени обаче съвсем не са в унисон с идеята за ускоряване на процеса на финансова децентрализация, а по-скоро представляват малка стъпка в правилната посока.
В България почти всички данъци се събират на централно ниво, като едва малко над 3% от всички данъчни приходи (без осигуровките) идват от местни данъци. Този процент е изключително нисък спрямо другите европейски страни, където в последните години финансовата децентрализация тече с пълна сила. В Германия, Швеция, Дания, Полша и Унгария приходите от местни данъци заемат около 30% от всички данъчни приходи (също без осигуровките). В Испания и Чехия този процент е около 20, а страната с най-висок дял на приходите от местни данъци съотнесени към всички данъчни приходи е Швейцария с над 60%. Тези данни ясно показват, че финансовата децентрализация в България не трябва да е насочена само към естественото право на общината сама да определя размера на досегашните местните данъци (като данъка върху недвижимите имоти, данъка при дарение, данъка върху наследствата и данъка върху превозните средства), но също така и до изземване от страна на общината на някои инструменти на данъчната политика, досега присъщи на централната власт.
Стъпка в тази посока е фактът, че от следващата година приходите от патентен данък ще постъпват директно в местните бюджети, като лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък общ доход. Тези приходи обаче се очаква да бъдат едва 40 млн. лв. или около 0.2% от всички данъчни приходи в страната за 2008 година. Трансферът на тези 0.2% от държавния към общинските бюджети едва ли може да се квалифицира като „ускорено прехвърляне на ресурси от държавните към общинските органи". Все пак подобна стъпка дава донякъде по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси, стига те да можеха наистина да определят сами местните данъци, сред които вече и патентният данък.
С проектозакона се предлагат минимални и максимални размери на всеки местен данък. При определянето на границите са взети предвид съществуващите до края на тази година размери на данъците. Това не само ограничава правомощията на общините в сферата на местните финанси, но и на практика снема каквато и да е отговорност от тях. Всъщност, най-абсурдното е, че догодина нито една община няма да може да намали местен данък, защото според закона съществуващите до края на 2007 г. размери стават минимални нива за 2008 година. Подобно решение показва пълното неразбиране на самата идея за финансова децентрализация, която означава по-голяма свобода на общините да провеждат собствени бюджетни политики, което неименуемо би ги поставило в една по-конкурентна среда. Данъчната конкуренция от своя страна обикновено води до по-ниски нива на облагане и по-ефективни публични разходи. Подобна картина се наблюдава вече няколко години в ЕС, където страните-членки са принудени да се съобразяват с данъчната политика на останалите и резултатите са точно такива. Механизмът по който работи данъчната конкуренция между отделни страни е напълно в сила и за отделните общини във всяка една страна. Подобен сценарии обаче е зачеркнат в България чрез законовата забрана за снижаване на местните данъци.
Предлаганият законопроект предвижда максималният размер за отделните видове местни данъци ще бъде до 2 пъти по-висок от минималния. Това се отнася за данъците върху недвижимите имоти, при дарение, при придобиване на имущество по възмезден начин и върху наследствата. Единственото изключение до 3 пъти ще е възможно за данъка върху превозните средства.
За 2008 г. размерите на местните данъци трябва да бъдат определени до 29 февруари. До тази дата общинският съвет е необходимо да приеме наредбата, с която те се определят. Ако това не стане в посочения срок, през следващата година съответната община ще събира местните налози по минималните нива, заложени в закона, а патентен данък - по размерите, които са в сила през 2007 г.
За да говорим за каквато и да е била финансова децентрализация, общините трябва да могат да определят напълно свободно размера на местните данъци и такси. Общинските съвети и кметът носят пълната отговорност за развитието на общината и е напълно нормално да имат правото да определят налозите на местните жители. Това би позволило провеждането на всякакви политики на местно ниво, включително разработване на социални програми и инвестиции в инфраструктурата. Реалната финансова децентрализация обаче има и друга страна. Тя би позволила да не се провеждат местни политики - да не се разработват социални програми и да няма публични инвестиции в инфраструктурни проекти. Това е решение както на представителите на местното управление, така и на самите избиратели. Ако хората в дадена община не желаят масирани публични разходи, нека местните данъци бъдат ниски. От друга страна, ако хората в друга община считат, че местната власт трябва да поеме нещата в свои ръце и да налива пари в различни политики, нека местните данъци бъдат високи. Това е израз на различния подход и на конкуренцията между общините.
За осигурителната тежест
През следващата година не се предвиждат сериозни промени в размера на осигуровките. Въпреки намалението от 1 октомври 2007 г. на осигурителните вноски с 3 процентни пункта, осигурителната тежест продължава да бъдат изключително висока, превишавайки всички останали преки данъци (корпоративни и физически) взети заедно. Предложението на ИПИ за 10% данък общ доход, данък печалба и осигуровки беше революционно за времето си, но започва да се превръща в реалност. Въпреки че в Доклада за бюджет 2008 изрично е записано, че „в средносрочен план не се предвиждат промени в размера на осигурителните вноски", ние вярваме, че икономическата логика ще надделее и осигурителната тежест ще бъде намалена още през 2008 година. Всички мерки за изсветляване на икономиката ни могат да срещнат сериозна спънка именно във високото осигурително бреме. Рязкото смаляване на осигуровките до предложените от ИПИ 10%, наистина ще обезсмисли наличието на „сив сектор" в страната при това без да ощети сериозно държавния бюджет. Това трябва да се извърши с реформа на пенсионната система, която обаче липсва в проекта.
Двете основни промени при осигуряването са: 1) увеличаване размера на минималния осигурителен доход от 220 лв. през 2007 г. на 240 лв. през 2008 г., 250 лв. - през 2009 г. и 260 лв. през 2010 година; 2) увеличаване размера на максималния осигурителен доход от 1 400 лв. през 2007 г. до 2 000 лв. през 2008 г., 2009 г., 2010 година. Увеличението на размера на минималния осигурителен доход може да бъде коментирано само по един начин - минималните прагове трябва да се премахнат. Колкото до максималния осигурителен доход, едно подобно покачване от 1 400 лв. на 2 000 лв. е много спорно, но само по себе си означава много повече приходи и огромна възможност за рязко понижаване на самите ставки.
Ако търсим някаква последователност в провежданата данъчна политика през последните години, то след 10% данък печалба през 2007 г. и 10% подоходен данък през 2008 г., то през 2009 г. следва да се осъществи и третата идея на ИПИ - 10% осигурителна тежест.
