За пореден път виждаме опит за реформа на начина, по който държавата регулира и контролира бизнеса. Както обикновено, така и сега, подходът на държавата е един и същ - наемат се външни консултанти, които да опишат съществуващите проблеми и произтичащите от тях ефекти, както и да предложат някакви решения (решенията са винаги по-малко и по-неясни от описваните проблеми). След този етап логично идва фазата на междуведомствените консултации с браншови, неправителствени и други организации, разписването на стратегии, тяхното обсъждане, изменение и прочие. Този процес обикновено се проточва достатъчно дълго, че след например наскоро случил се проблем, инцидент или стачка, да се появи "необходимостта" от сформиране на нови работни групи, наемане на нови консултанти и така всичко започва от самото начало. Много рядко разписаните документи придобиват оперативен характер, а още по-рядко реално съществуващите проблеми се решават.
Ето и основните моменти от доклада:
1) Търговски регистър
Всяка фирма, която възнамерява да оперира в България, следва да се регистрира, както в съответния Търговски регистър, така и в общината, т.е. на две места. Правилно е изтъкнато отсъствието на каквато и да е полза от двойната регистрация, но изводът, който е направен по отношение на съществуващия проблем, няма въобще да го реши: "Съществуват два начина за това: регистрационната процедура към общините да бъде отменена без замяната й с друга такава, или да бъде заменена със задължение за уведомление.[1] Вторият вариант е за предпочитане, тъй като дава възможност на общините да събират необходимата им информация, както и да получават приходи от фирмите под формата на уведомителни такси." Предложението регистрационната процедура към общините да се замени с уведомителна, за която отново да се заплаща такса, няма как да бъде адекватно решение на съществуващия проблем (двойна регистрация и високи такси), защото търговците отново ще трябва да подават документи на две места, като ще заплащат и две такси.
Какво не казва докладът?
- За последната една година стартът на електронния търговски регистър е отложен три пъти;
- Електронният регистър трябва да предоставя възможност за вписване по Интернет при наличие на електронен подпис;
- Всички вписани обстоятелства в търговския регистър трябва да са публично достъпни и безплатни през Интернет за всеки; ограничения за брой проверки или единствено по определени обстоятелства не трябва да съществуват;
- Добавена стойност под формата на информационни услуги не следва да се предлага от структурата, администрираща регистъра;
- Такси се събират единствено за вписване или промяна на обстоятелства, свързани с дейността на търговските субекти;
- Посочените в заявлението за регистрация обстоятелства не следва да се изискват или доказват повторно от търговеца пред който и да е орган на държавната или местната власт. При промяна на някое от обстоятелствата, търговецът трябва да уведоми в законовия срок единствено търговския регистър.
2) Регистрационни и лицензионни процедури
Докладът обръща внимание почти единствено на регулациите в секторите туризъм, хранителна индустрия и сухопътен транспорт, тъй като според социологическото проучване, на което той се основава, тези три сектора са най-силно засегнати от провежданата държавна и общинска политика. Тази констатация е до голяма степен учудваща, защото съществуват редица други сектори, които в никакъв случай не са по-малко регулирани, например телекомуникации или тютюнопроизводство[2].
Основните изводи на доклада по отношение на тези три сектора са ясни и логични: трябва да се премахне дублирането на регистрационни и контролни функции, като например:
- В туристическия отрасъл, от страна на Държавната агенция по туризъм, общините и съответните министерства;
- В хранителната индустрия, от страна на общините, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите.
Не всички заключения в доклада са обаче толкова ясни и целесъобразни. Препоръката например да се извършват проверки за оценка на риска след издаване на лиценз и присъждане на категория в туристическата индустрия би създала допълнителни разходи, без да е въобще ясно каква е нейната полза. Друга подобна мярка е виждането, че България "трябва да обмисли" създаването на централизиран орган по безопасност на храните, който освен всичко останало, би трябвало да разработва и съответната политика на държавата в сектора. Тази идея със сигурност е едно от най-необмислените предложения, тъй като вече като член на ЕС, би трябвало да използваме достиженията на европейската правна мисъл[3]
Какво не казва докладът?
- Необходимо е свеждане на регулаторните режими до два вида: лицензионен и регистрационен;
- Трябва да се извърши преглед на съществуващите режими от гледна точка както на тяхната законосъобразност, така и на целесъобразността им; режимите трябва да се редуцират като брой и административните срокове да се съкратят;
- Стриктно спазване на принципа лицензионен или регистрационен режим да се въвежда единствено със закон; Министерският съвет, отделните министерства, държавните и изпълнителните агенции, комисиите и всички други държавни административни структури, както и органите на местното самоуправление да не могат да въвеждат регулаторен режим;
- Ревизия на съществуващите лицензионни и регистрационни изисквания и критерии, на които стопанските субекти трябва да отговарят, с цел разширяване на стопанската свобода и възможностите за икономическо развитие;
- Ревизия на списъка със стопански дейности (към ЗОАРАКСД[4]), за които е позволено да се установява лицензионен режим;
- Повсеместна отмяна на делегираните от държавата регулаторни правомощия на структури, извън самата държава (браншови организации, камари, съюзи, сдружения и пр.) - вземане на решения за допустимост, събиране на членски внос, налагане на санкции и други;
- Браншовите сдружения и организации трябва да имат доброволен и незадължителен характер;
- Прекратяване на практиката, за вход към дадена професия или занаят да се изискват разрешителни, сертификати, удостоверения свидетелства и др. Такива могат да служат единствено като доказателство за по-висока квалификация, качество, международна принадлежност, но не и като бариера към упражняването на определена дейност (с изключение на ограничен брой случаи, предимно от финансовия сектор, спрямо които ще се прилага лицензионен или регистрационен режим);
- Повсеместно въвеждане на принципа „мълчаливо съгласие" при работата на гражданите и бизнеса с администрацията. Мълчаливо съгласие следва да е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне;
Когато се говори за някаква реформа, трябва да се записват конкретни мерки или промяна в съществуващи параметри, а не пожелания и изброяване на стратегии, които трябва да бъдат изготвени в някакъв момент в бъдещето и чак след това да се решава какво точно да се прави.
[1] Докладът на KPМG настоява за отмяна /стр. 14/, докато докладът на Българска Стопанска Камара (БСК) се колебае между двете възможности /стр. 26/
[2] Тук не включвам традиционно силно контролирани сектори като финансовия и ядрената енергетика
[3] Редица директиви определят правилата за безопасността на храните. За читателите, които проявяват интерес, предлагам една директива (за бананите), която в достатъчно ясна степен показва до каква степен основната идея за безопасност може да бъде изопачена - http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/bg/dd/03/15/31994R2257_BG.pdf
[4] Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
