Напоследък отново се заговори за валутния борд. Този път отношение взеха не български анализатори, а външни експерти. В свои изказвания представители на Европейската централна банка твърдят, че страните, които са възприели този режим, ще имат проблеми да поддържат доброто си представяне достатъчно продължително време. Те са изправени пред предизвикателството да са стабилни в процеса на конвергенция към средните нива на доходите в Европейския съюз.
Няколко са ключовите аспекти на стопанската свобода - доброволната размяна, ниските данъци и разумната фискална политика, защитата на правото на собственост, стабилните пари, ограничената намеса на държавата в икономиката, свободното движение на капитали, пазарното определяне на цените и заплатите. В България пътят за постигане на стабилност на парите е чрез въвеждането на валутния борд. Смисълът на борда е, че българската централна банка е силно ограничена да провежда самостоятелна парична политика. Българският лев е обвързан с еврото чрез строго фиксиран курс, като се разчита, че тази котва ще осигури ниски темпове на инфлация. Българската народна банка не контролира лихвените проценти в страната (тя обявява основния лихвен процент, но не го определя); не извършва операции на открития пазар (покупки и продажби на държавни ценни книжа за своя сметка), тъй като няма право да кредитира правителството под каквато е да е форма; не ресконтира търговски ефекти (покупка на полици с отстъпка от търговските банки), като кредитира търговските банки единствено в случай на ликвидна криза със системен характер и то срещу обезпечение. Единственият инструмент на паричната политика, който е позволен за употреба от БНБ, са минималните задължителни резерви. Целта обаче е нивата на тези МЗР да достигнат средните стойности в ЕС - около 2%.
Всички посочени характеристики са насочени към налагането на строги бюджетни ограничения в цялата страна, което води до необходимост правителството да поддържа близки до балансираните бюджети. Това се отнася и за частния сектор - търговските банки не биха могли да очакват централната да ги спасява при неблагоразумна политика. Те са длъжни да ограничат поемането на риск при операциите, които извършват - например кредитирането. Аналогична е ситуацията в реалния сектор - повторение на сценария от 1996-7 г. не може да има. Тогава губещите държавни предприятия трупаха дългове, които в крайна сметка бяха монетизирани чрез емисия на пари. Моралният риск беше изключително висок, тъй като ръководителите на тези предприятия и на целия обществен сектор знаеха, че разходите, които извършват, след това ще бъдат покрити. По този начин се получи безконтролно нарастване на задълженията. Решението на управляващите тогава беше парите да се обезценят, за да се намали реалната стойност на тези дългове. Това обаче означаваше, че кредиторите (в случая почти цялото население) бяха ощетени от девалвацията на лева, като се преразпредели богатството към длъжниците, но освен това се повиши несигурността и реалните доходи значително се намалиха.
Всичко това беше резултат от нестабилните пари. Валутният борд стабилизира лева спрямо еврото (първоначално германската марка) и следователно спрямо основните световни валути. Той успокои инфлационните очаквания в страната, тъй като именно валутният курс се приемаше за цена на парите по време на кризата. Икономиката постепенно се стабилизира, повиши се доверието в лева, намали се степента на заместване на местната валута с чужди парични единици и реалните доходи започнаха да нарастват. Разбира се, стабилният лев не е единствената причина за положителното развитие. Голямо значение има оттеглянето на държавата от икономиката чрез приватизацията, намаляването на контрола върху цените и заплатите, освобождаването на капиталите, намаляването на пречките пред външната търговия. Валутният борд обаче представлява една от най-бързо извършените и най-цялостните реформи резултатите от която са лесно забележими. Намалението в темпа на инфлация след 1997 г. е драстично спрямо показателите преди това. Финансовата стабилизация обаче значително разширява възможностите за ефективно насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции, които в крайна сметка повишават стопанския растеж.
Разбира се, валутният борд има и своите опоненти, които твърдят, че по-високият темп на инфлация в страната води до надценяване на лева спрямо фиксирания курс. Тези твърдения обаче не са обосновани, а са представляват произволна оценка. В случая трябва да се прави разлика между две различни понятия. Реалното поскъпване на лева е резултат от инфлационния диференциал с основните търговски партньори. Надценяването обаче е свързано със сравнение между текущия валутен курс и определения от фундаменталните фактори равновесен валутен курс. Само такова сравнение може да покаже дали левът е надценен, или не. За тази цел е необходимо да се разработи модел, с който да се намери равновесната стойност на лева.
Факторите, които определят равновесния курс, са условията на търговия (тоест относителните цени между стоките за износ и за внос), брутните спестявания и преките чуждестранни инвестиции. Тяхното въздействие води до повишаването на равновесния курс. Резултатите от модела са показани в графика 1 и 2, които представят краткосрочното и средносрочното несъответствие между текущата стойност на лева и равновесието, определено от фундаменталните фактори. По ординатата е несъответствието в проценти, а по абсцисата е съответното тримесечие.Като цяло несъответствието между действителната стойност и изчислената е в рамките на +/-4% през периода между въвеждането на валутния борд и първото тримесечие на 2007 г. Следователно не може да се каже, че левът е надценен, което означава, че фиксираният курс трябва да се запази при сегашното си равнище. Освен това при този курс трябва да се извърши конверсията при приемането на еврото като официално платежно средство.
