"Не наливайте пари в нереформираната система" - около това становище се обединиха повечето експерти по случай исканията на учителските синдикати. Системата на средното образование в страната се нуждае от спешни и мащабни промени, които да намалят нейната неефективност и липса на стимули и мотивация на учителите да поддържат добро качество на обучението.
Реформата в образованието не е само политическо скандиране, а е възможно да бъде осъществена в кратки срокове, което да доведе до сравнително бързи резултати. Достатъчно е да се погледнат най-дорите практики в света в тази сфера, за да се очертаят основните моменти и принципи, на които трябва да се осланя реформата, за да бъде успешна и да постигне целите си.
Основните характеристики на една работеща образователна система са следните:
- Лична отговорност - родителите носят главната отговорност да образоват децата си или да им предоставят добро обучение, а не държавата.
- Автономност - учителите и директорите трябва да имат свободата да избират и разработват сами учебните програми и начина на преподаване, включително и възможност да получават доплащане от родителите, ако предоставят допълнителни услуги.
- Децентрализация - трябва да бъде предоставена по-голяма финансова свобода на училищата, възможност сами да определят организационната си структура и начина на управление, броя на учителите, техните заплати и необходими квалификации, критериите, на базата на които се определят възнагражденията. Финансирането на публичните училища трябва да става на база на ясни критерии като брой ученици, които ги посещават, резултатите от изпитите, предложени проекти за въвеждане на нови методи за преподаване или подобряване на процеса на обучение.
- Конкуренция - трябва да се оценяват работата на учителите чрез външни и вътрешни оценки (матури, входни и изходни тестове) и да има еднакви стандарти, които измерват качеството на обучение и нивото на знанията на учениците. Необходимо е да има отчетност и резултатите от тези оценки да са достъпни за родителите, защото това е сигнал къде да записват децата си. По този начин и образователните институции могат да се конкурират помежду си, което е движещата сила за иновации и подобряване на качеството и ефективността на работата.
Добри практики по света
От 1992 г. в Швеция е въведена универсална ваучерна система. Родителите могат да избират да записват децата си в публично или частно училище. По този начин данъците, които работещите плащат за образование всяка година, не се губят, ако изберат частно училище. В резултат на по-голямата конкуренция и предоставяне на по-голям избор на родителите, делът на частните училища нараства от 0,4% до 10% в страната. През 2006 г. в Швеция 7% от учениците, записани в началните класове, и 13%, записани в гимназиални класове, посещават частни училища. Данните показват, че след реформата качеството на образование в публичните училища се е повишило значително.
В Холандия също има действаща ваучерна система и 70% от учениците посещават независими училища, които се управляват от неправителствени организации с идеална цел. Резултатите на учениците в тези училища са по-добри от резултатите и постиженията на децата в публични училища.
В САЩ също има кампания и обществен натиск в различни щати за отделяне на училищата от прекалената намеса на държавата. През последните години е нараснал значително интересът към така наречените чартърни училища (charter schools) - това са публични институции, които се финансират от държавата, но са се откъснали от нейните регулации и имат свободата сами да определят начина на обучение, съдържанието на програмата, квалификацията на учителите и педагозите. Поради статута на училищата, които се конкурират с традиционните публични гимназии, родителите проявяват по-голяма отговорност и заинтересованост към процеса на обучение. Училищата, които не се управляват централизирано от държавата, предоставят по-качествено образование - 78% от чартърните училища в щата Калифорния са въвели иновативни и по-ефективни методи на обучение, а в 66% родителите са много по-ангажирани от процеса на обучение, което се вижда от активността на родителското настоятелство.
През 1989 г. Нова Зеландия започва мащабна реформа в образователната си система. Чрез промяна в закона са предоставени повече правомощия на местните общности в управлението на училищата и всяко училище придобива правото да преговаря с централизираните органи на правителството за финансирането си, в зависимост от нуждите, които има. Политиката акцентира върху насърчаване на конкуренцията между образователните институции, предоставяне на по-голям избор на родителите, създаване на ясни критерии, стандарти и изисквания за обучението.
Всички реформи по посока по-малка централизация и повече конкуренция между училищата и делегиране на предоставянето на образование на частни институции показват, че учениците, учителите и политиците печелят тъй като децата знаят повече, родителите са по-ангажирани и отговорни в този процес, добрите учители получават признание и усилията им биват оценени, включително и под формата на по-големи възнаграждения.
