През седмицата аз и моите колеги се срещнахме с естонския премиер Март Лаар (1992-1994 и 1999-2002). Говорихме за различни теми, свързани с политиките на естонското и респективно на българското правителство. Една от тези теми беше и развитието на е-общество и в частност степента на готовност на е-правителство в България. Останах изненадан от няколко факта, свързани с организацията, бързината на въвеждането и стойността на изграждането на е-правителство в Естония. Това ме провокира да направя няколко индикативни сравнения на българския и естонския опит в тази инициатива.
Кога стартира инициативата и колко ефективно действа тя?
Електронното правителство е идейната (и техническата) платформа даваща възможност за ефективно управление на административните услуги посредством достиженията на комуникационно-информационните технологии.
В България стратегия за е-правителство съществува на хартия от 2002 г. С нея министърът на държавната администрация пое ангажимент 20 индикативни услуги за гражданите и бизнеса да стават и по електронен път до началото на 2006 г. За съжаление една голяма част от тях все още не действат или пък са във фаза на едностранно взаимодействие[1] или единствено до фаза информация[2] ;
В Естония инициативата за е-правителство започва през 2003 година с програма за принципите на информационната политика (2004-2006). Резултат: През следващите две програмни години всички предварително начертани цели са постигнати. Ето и някои от тях:
- портал е-демокрация, който дава възможност на гражданите и бизнеса да дават практични идеи за реформи в различни сфери. Данните показват, че към края на 2006 година 5% от инициираните законодателни промени са благодарение на препоръки, дадени посредством портала е-демокрация; плащане на данъци онлайн;
- портал е-гражданин, който предоставя достъп до всякакъв вид лична информация и до определен вид публична информация;
- X-Road система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите;
- ID card - електронни идентификационни карти, които позволяват гласуване през интернет и др.;
В момента в Естония има над 900 места (hotspots) със свободен достъп до интернет. През 2005 година във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.
За сравнение в София по непредставителна информация тези места са не повече от 10-15.
Колко време отне изграждането и пускането в действие на е-правителството?
В България досега са изминали четири-пет години от старта, като до началото на 2006 година трябваше е-правителството да функционира напълно. Уви, реалността е друга. Трудно би било да прогнозираме кога ще заработи на пълни обороти е-правителството в България.
На Естония целият процес отне две години.
Колко струва на държавния бюджет изграждането на системата?
В България сумата започва от приблизително 224 млн. лв. (парите, отпуснати само от държавния бюджет). Това показват официално разписаните сметки оповестени в плана за реализация на стратегия за т. нар. "електронно правителство". Трябва да отбележим с удивителна, че в сметките въобще не влизат парите, предоставени от различни донорски организации и програми на Световната банка и ЕС. А за да направим картината още по-пълна, в гореспоменатата цифра не са включени една голяма част софтуерът и хардуерът, нито пък обучението на служителите. Тоест сумата от 224 млн.лв. е с опция да се да се удвои до привършването на инициативата е-правителство.
В Естония сумата, отпусната от държавния бюджет, е приблизително 30 млн. щ.д., което е около 42 млн.лв., като около 70% от нея е отделена за хардуер. Друг важен момент в работата по въвеждането на е-правителството е избирането на изпълнители и партньори на проекта. Естонците не са използвали скъпо струващи консултанти и безумно скъпите услуги на световните гиганти в хардуерния и софтуерния бизнес, а напротив - те са внедрили т.нар. софтуерни програми с отворени кодове, които са безплатни, а ако трябва да се заплащат някакви премодификации, то те са в пъти по-евтини (Linux, OpenOffice, LAMP, JBoss, Alfresco, Google Talk);
В заключение може да се каже, че и в това начинание на българската държава си проличава липсата на ефективно и рационално използване на средствата на данъкоплатците. Но това е напълно естествено, поради неоспоримия факт, че парите на другите се харчат много лесно.
[1] Еднопосочно взаимодействие: институциите публикуват в интернет информация и предоставят възможност за изтегляне на бланки и формуляри, свързани с услугите.
[2] Информация: институциите публикуват в интернет информация, която е достъпна за гражданите и фирмите.
