Министерството на финансите оповести официално данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет до края на месец август. Приходите достигат 15.2 млрд. лв., разходите - 12 млрд. лв., а излишъкът - 2 874 млн. лв., което е над 5% от прогнозирания в бюджета брутен вътрешен продукт за 2007 г.
Приходите в консолидирания бюджет нарастват със 17.4% спрямо съответния период на миналата година. Приносът за това е на данъчните приходи, които се повишават с над 2 млрд. лв. или 19.5% спрямо август 2006 г. Най-динамично е развитието при корпоративния данък, приходите от когото се увеличават с 43.4% спрямо миналата година. Това се случва въпреки понижението на ставката на 10% от началото на годината. Фактически част от постъпленията са получени при предишната ставка и темпът на растеж леко се забавя от началото на годината, като през юли е бил 45%, докато през май - 47.4%. Все пак нарастването на декларираните печалби с толкова висок процент показва, че фирмите реагират според очакванията на получените стимули. Процесът на понижаване на ставката протича постепенно през последните няколко години, но резултатите недвусмислено показват, че посоката е правилна. Нещо повече през август са реализирани приходи в размер на 99.6% от очакваните за цялата 2007 г.
Приходите от данъка върху личните доходи се повишават с 31.2%, като този темп се ускорява от началото на годината. Причината за това може да се търси в по-високите заплати на хората, както и в нарасналата заетост. Скалата по този данък почти не беше променена през 2007 г., което заедно с номиналния растеж на заплатите води до преминаване на повече доходи в по-висока ставка на прогресията. Това означава, че ефективната данъчна ставка се повишава. Като цяло реализираните приходи са 76.6% от предвидените за годината.
Приходите от осигуровки реализират значително по-нисък растеж въпреки повишаването на минималните осигурителни прагове и средния осигурителен доход и позитивното развитие по отношение на заетостта. Все пак и при тях тенденцията е темпът на нарастване да се ускорява с течение на годината до 14% през август. Общата осигурителна тежест (за трета категория труд) е около 36%, което означава, че ставката тук е най-висока спрямо останалите по-значими данъци. Намалението от 1 октомври с 3 процентни пункта ще подобри леко ситуацията, но и ще означава по-ниски приходи до края на годината. В по-дългосрочен аспект обаче, то ще намали облагането на труда и данъчния клин между разходите за труд на работодателите и получаваните нетни възнаграждения от работниците. По този начин по-голяма част от изработените доходи ще бъдат на разположение на хората, които имат принос за това, като стимулите им да работят ще нараснат.
По отношение на косвените данъци също се наблюдава тенденция към значително по-високи приходи. Съпоставката с миналата година при акцизите би била некоректна поради методически различия при подготовката на данните, наложени от членството на страната в Европейския съюз.
Приходите от данък върху добавената стойност продължават да представляват най-големият източник на приходи за държавния бюджет. Темпът им на нарастване се повишава трайно от началото на годината. След като през първите 3 месеца е отрицателен, през август той вече достига 14.6%, което в абсолютна сума е 539 млн. лв. Причините за това са нарасналата стопанска активност и по-големият внос (вътреобщностно придобиване). Според посочените данни реализираните приходи представляват 66.2% от планираните за цялата година. Може да се очаква, че заложеният план ще бъде изцяло изпълнен, което ще потвърди предишните прогнози на ИПИ за по-високи приходи от ДДС през 2007 спрямо 2006 г.
Общите разходи нарастват с 9.2% според данните за края на август, което представлява постепенно ускоряване спрямо предходните месеци (6.6% през май, 8.9% през юли). Вероятно в края на годината този растеж ще бъде значително по-висок предвид натрупания до момента бюджетен излишък и очакваните значителни постъпления. Отново за относително кратък период правителството ще похарчи значителни суми, които биха могли изобщо да не бъдат отнемани от хората чрез данъците и след това преразпределени без тяхното одобрение.
Изпълнението на бюджетите от предходните няколко години, както и на този, показват, че дейността на държавата може да бъде изпълнявана със значително по-малко средства отколкото в крайна сметка се изразходват. Използването на част от натрупаните излишъци в края на годината изобщо не е необходимо, то служи най-вече за облагодетелстване на управляващите и за възнаграждаване на бюджетните служители. Поддържа се голяма по брой и много скъпа държавна администрация, броят на учителите далеч надхвърля средното за развитите страни със по-добро образование от предлаганото в България, здравната система поглъща все повече средства срещу посредствен продукт, полицията и съдилищата не защитават живота и собствеността на хората.
При тази ситуация е необходимо съществено повишаване на ефикасността на публичните разходи. Темпът им на нарастване трябва да бъде по-нисък, да се отделят средства срещу резултати, което означава действително въвеждане на т.нар. програмни бюджети. Между различните видове програми трябва да има конкуренция за финансиране, а не имената на съответните отдели или дирекции в министерствата да бъдат представяни като програми и да получават финансиране. Това ще даде възможност и за намаляване на дела на общите държавни разходи спрямо БВП, както и за по-нататъшно понижение на данъците.
Основен приоритет на правителството трябва да бъде реформата на разходната част на бюджета. Важно е общият размер на тези разходи да се понижава със значително по-нисък темп от номиналния растеж на БВП. Целта при реформите трябва да бъде публичните услуги да струват не повече от 30% от БВП. Разбира се, държавата не трябва да се намесва в толкова много области на икономиката и ще трябва да отстъпи на частния сектор изграждането на инфраструктура, пенсионната и здравната система, като осигурява доходи единствено за действително нуждаещите се хора. При такава ситуация потенциалът за икономически растеж ще бъде по-висок.
