През седмицата беше оповестен доклад на Световната банка, имащ за цел да покаже как да се ускори процесът на конвергенция на България към Европейския съюз[1]. Основният извод от доклада е, че трябва да се повиши растежът на производителността на труда, като в по-дългосрочен план достигне 5% годишно.
Смисълът на този и на други подобни доклади е да покаже на управляващите в България какви реформи са необходими, за да се подобри чувствително средата за бизнес и да се създадат по-благоприятни условия за развитие на икономиката и да се повиши стандартът на живот. По тази причина и тук е посочен списък с области и мерки във всяка от тях, които би трябвало да представляват приоритет за всяко едно правителство, което провежда отговорна стопанска политика.
От особена важност в случая са мерките, насочени пряко към подобрение на бизнес-средата, като по-малката административна тежест пред бизнеса. Съвременното разбиране за наличие на конкуренция се изразява в свободното навлизане на нови играчи на даден пазар, което в много случаи не се отнася за България. Именно в тези аспекти трябва да се предприемат необходимите действия във вид на ограничаване на лицензионните и регистрационните режими и изобщо на административната намеса в дейностите на компаниите. В това отношение законодателството, засягащо пазара на труда, също е особено важно, като това се отнася най-вече за трудностите при наемане на нови работници.
Едно много добро предложение от доклада е промяната във финансирането на началното и средното образование, което трябва постепенно да премине към принципа на ваучерите - или финансиране на база на обучавани ученици. Освен това се подчертава необходимостта от промяна на модела, при когото качеството на преподаването се оценява на изхода на всяко образователно равнище, а не както е в момента - на входа.
Ниската ефективност на активните мерки на трудовия пазар отдавна е критикувана от ИПИ и не е учудващо, че в този доклад се предлага съществена промяна в насоката им. Това се осъзнава до известна степен в Министерството на труда и социалната политика, тъй като наскоро бяха обявени намерения за реформа. Развитието на пазара на труда показва, че субсидираната заетост не само не подобрява ситуацията, а за целта се изземват средства от частния сектор, които се отклоняват по-ефективната им употреба. Субсидираната заетост е предимно временна, затруднява сезонното наемане на работници и като цяло по-скоро вреди на бизнеса. Тя е по-скоро средство участниците в нея (общини, фирми и работници) да станат зависими от държавата вместо да бъдат оставени да действат самостоятелно на пазара и да поемат отговорност за това.
Интересно в случая е и специалното отбелязване на Българската академия на науките, чиято роля трябва да бъде преоценена. Най-съществената промяна трябва да бъде извършена при финансирането на тази организация. То трябва да бъде непосредствено свързано с определени критерии, които да показват дали заложените цели са постигнати, или не. Трябва да се помисли за ограничаване на субсидията от държавния бюджет за тази институция и финансирането и от други източници.
В по-дългосрочен аспект експертите от Световната банка посочват по-нататъшното намаление на данъчната тежест, без обаче да се застрашава фискалната стабилност. Това означава, че трябва да се подобри ефективността на публичните разходи. Развитието на разходите в държавния бюджет през последните години показва, че за финансирането на предвидените първоначално дейности са необходими значително по-малко средства от тези, които в крайна сметка се изразходват. Наличието на бюджетни излишъци обаче позволява допълнителни разходи, които са в полза на управляващата коалиция и на държавните чиновници, но не и за нетните данъкоплатци.
В доклада се набляга на нуждата от реформи в образователната система и особено във висшето образование, което трябва да бъде насочено към създаване на максимална гъвкавост сред специалистите, която да им осигури възможност да се адаптират към променливите условия на трудовия пазар. Тук отново трябва да се помисли за реформа във финансирането, както и за либерализиране на системата, тъй като откриването на висше учебно заведение в страната е прекалено усложнено. Повишението на таксите, което се предлага в доклада, би трябвало да се случи, ако българските висши училища предлагат конкурентни по качество услуги.
Като цяло докладът на Световната банка е още едно свидетелство, че е необходимо реформите в страната да продължат. Трябва да продължи оттеглянето на държавата от икономиката, като се оставят хората да избират самостоятелно и да носят отговорност за евентуалните си грешки. Регулирането на бизнеса трябва да бъде ограничено и да не води до нетни загуби за обществото във вид на допълнителни разходи, по-ниско производство и доходи.
[1] Докладът е достъпен в интернет на адрес: http://siteresources.worldbank.org/INTBULGARIA/Resources/ABCReport_Volume_2.pdf
