Тези дни от Българския фармацевтичен съюз бяха така любезни да алармират обществото, че аптеките в България масово ще започнат да фалират. Цените на лекарствата ще паднат, фармацевтите няма да могат да покрият разходите си и накрая всички ще останем без лекарства - каква перспектива само!
Движението на цените на всички стоки и на всякакви пазари е изключително трудно за прогнозиране. На практика, това означава да се предугади движението на „невидимата ръка" на пазара, която не случайно носи името си. Всъщност, подобно „знание" обикновено резултира в много пари. В конкретния случай обаче няма нищо сложно и „невидимо". Цените на лекарствата ще се изменят (т.е. понижат), само защото шепа чиновници са изпълнили 13 бели страници с нещо, което се нарича "Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти". Разбира се, тази наредба не е измислена сега, просто в момента настъпват някой промени в конкретните стойности.
Сериозната загриженост на Българския фармацевтичен съюз относно бъдещето на аптеките се изразява единствено в опита да се вдигне медиен шум около орязването на надценките за аптеките на половина. Никъде не се споменава за либерализация на пазара или поставянето на аптеките в една по-конкурентна среда. Реално в момента аптеките са далеч от каквато и да е било конкуренция поради две причини: (1) Само фармацевти могат да отварят аптеки; (2) Цените се регулират чрез наредба и одобряват от комисия.
Фармацевт - търговец
Фактът, че единствено магистър - фармацевт има право да отвори аптека е безумен. Едва ли има адекватен аргумент за подобно правило, като най-често използваните от съюза на фармацевтите е страхът от „вертикална и хоризонтална интеграция в търговията с лекарства с опити за монополизиране" и "ограничаването на професионалната свобода на фармацевтите, защото като служители трябва да спазват целите на своите началници". Ако опитите за монополизиране на пазара означават създаването на вериги от аптеки (по подобие на веригите магазини в хранителния сектор от които едва ли можем да се оплачем), които предлагат всякакви лекарства с гарантирано качество и се борят за своите клиенти, то подобен стремеж към монополизиране е повече от желан. А колкото до „професионалната свобода на фармацевтите", фактът че не си собственик на аптека по никакъв начин не отменя професионалните ти задължения, дори напротив, би следвало да мотивира служителя, който трябва да се докаже като добър фармацевт.
Като стана дума за „добър фармацевт", законодателството в България изисква от всички фармацевти да бъдат и добри търговци. В тази комбинация няма нищо лошо, но по принцип фармацевтите учат, за да продават лекарства, не да отварят аптеки и да въртят бизнес. Ако са добри нека го правят, но другите хора също имат права и тяхната свобода също се ограничава.
Наредбата и цените
Конкуренцията между аптеките е, първо, сериозно ограничена от факта, че само определена група от хора може да навлезе на пазара и второ, доубита от факта, че дори и тези играчи на пазара не могат свободно да се съревновават. Наличието на наредба за определяне цените в аптеките, означава че държавата умишлено ограничава ценовата конкуренция, която може да бъде единствено по посока на по-ниски цени. Тези по-ниски цени няма да резултират в масови фалити и свиване на сектора. Единствено неефективните и некачествени аптеки ще отпаднат от пазара, но те ще бъдат заменени от вече съществуващи или нови такива, които да отговорят адекватно на сравнително постоянното търсене на лекарства. Постигането на по-ниски цени и същевременно повишаване на качеството на услугата обаче не могат да се постигнат с промяна на стойностите в дадена наредба, а единствено чрез освобождаване на пазара и действието на силите на конкуренцията.
Страх от „невидимата ръка"
Интересно е, че съюзът на фармацевтите не е против наличието на наредбата за регулиране на цените, а единствено против намаляването на надценките в нея. В същото време съюзът е твърдо против и отпадането на изискването за фармацевт при отварянето на аптека. В подобно поведение има логика. Българския фармацевтичен съюз, както се досещате, е съставен единствено от фармацевти, които вече са намерили своето място на пазара. Подобни хора имат закрилата на държавата, която спира конкурентите им и им регулира цените така, че всички да са защитени от всякакъв опит за съзидателна конкуренция. „Видимата ръка" на чиновника реално ги защитава от неяснотите около „невидимата ръка" на пазара.
Визия за един по-свободен фармацевтичен сектор
Тъй като самото излагане на аргументи понякога не води директно до практическото приложение на дадена идея, ще си позволя да посоча четири мерки, които напълно отговарят на идеята за създаването на един конкурентен фармацевтичен сектор и изчистват пазара от недоразуменията на държавата:
- Отмяна на Чл. 68 ал. (1)[1] от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина: Това ограничение е абсолютно безсмислено и сериозно ощетява както потребителите, така и потенциалните играчи (конкуренти) на пазара;
- Закриване на Комисията по цените на лекарствените продукти: Цените в пазарната икономика се определят от пазара, не от разни „комисии";
- Отмяна на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - Цените в пазарната икономика се определят от търсенето и предлагането, не от дадена наредба;
- Отмяна на Закона за съсловната организация на магистър - фармацевтите: В съсловните организации няма нищо лошо, стига да не са ситуирани със закон от държавата;
* Статията е публикувана за пръв път във вестник Дневник на 25.09.2007 г.
[1] Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина; "Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) (1) Право да получи разрешение за откриване на аптека има магистър-фармацевт."
