Преди около 200 години започва т.н. индустриална революция - бърз растеж на инвестициите и производството, нарастваща производителност и много нови възможности. Животът на голяма част от хората в Европа се променя - стандартът на живот нараства, възможностите за професионална реализация се разширяват, стоките и услугите, с които може да се разполага, стават по-разнообразни. Това е и времето, в което се заражда модерният социализъм (Карл Маркс) - своеобразен отговор на индустриализацията и класическите икономически теории, които в известен смисъл я правят възможна. Една от критиките на Маркс е свързана (като произтичащ ефект от съществуващия ред) с много бързата урбанизация, ниското заплащане във фабриките, лошите условия на труд, вкл. детският и женски такъв. Всичко това обаче е (било) напълно разбираемо и естествено - заплащането във фабриките е очевидно достатъчно високо, за да привлече работна ръка от селските райони; безработицата в последните също така е създала предпоставка по-високата конкуренция на пазара на труда в града да предотврати по-бързо нарастване на заплащането. Никой не е бил принуден да работи във фабрика, а го е правил по собствено желание (което не би трябвало да се тълкува като „удоволствие", но дори и днес в общия случай хората работят по-скоро „по необходимост").
Бърз и адекватен отговор на засилващите се социалистически концепции (утопични, критични по отношение на съществуващия ред, революционни) е предоставен от английския философ Хърбърт Спенсър и американския социолог Уилям Греъм Съмнър - процесът на естествено развитие в обществото се основава на съревнование между отделните индивиди, които стремейки се да максимизират собственото си благополучие, допринасят за максимизацията и на това на обществото (подобни са и идеите на Адам Смит около 100 години по-рано). Всяка намеса от страна на правителството не позволява тази цел да бъде достигната или по-скоро общото благополучие е по-малко от потенциално възможното.
Посочените теоретични възгледи не остават само на хартия, а биват до голяма степен практически приложени от американския съдия от Върховния съд на САЩ - Стивън Фийлд (1816 - 1899) - един от най-авторитетните личности в областта на конституционното право за своето време. Основните му постижения са свързани с отстояването (и в приложимото законодателство) на възгледа, че Конституцията гарантира свободата на индивидуалните и корпоративни начинания (от държавана намеса). Някои от неговите решения: обявяване за незаконосъобразни монополи, създадени или гарантирани от щатските власти (напр. затварянето на всички кланници в щата Луизиана с изключение на една под предлог, че останалите застрашават общественото здраве), отмяна на специални секторни данъци (в ж.п. транспорта), въведени в Калифорния, намаляване или премахване на регулации, свързани с броя на „законните" работни часове, детския труд, условията на труд и други аспекти от икономическата действителност.
Андрю Карнеги - един от многото, възползвали се от стопанската свобода и свързаните с нея възможности за пълна реализация на предприемаческия дух и способности
А. Карнеги (роден в Шотландия) започва работа на 13 години в текстилна фабрика недалеч от Питсбърг с начална заплата от 20 американски цента на ден (20 цента преди 150 години не се равняват на 20 цента днес). Усилията, които полага, го издигат до работник в машинното отделение, а знанията по математика, с които разполага, му осигуряват друго повишение - до „чиновническия" (в смисъл на неучастващ в директното производство) колектив. Последователно (все още непълнолетният) Карнеги работи като телеграфист и репортер (в свободното си време), влаков диспечер и секретар на главния интендант. На 25 години вече е главен интендант на западните железници и каквото успява да спести, инвестира в относително нови за времето си индустрии. През 1862 основава собствена строителна компания (за строеж на мостове), а малко по-късно и стоманодобивен завод, чиято първоначална цел е да осигурява една от суровините за строежа на мостове. Около 40 години по-късно, А. Карнеги продава компанията за почти половин милиард долара.
Не без основание тази и подобни истории са създали идеята за „американската мечта". Тази мечта едва ли би била възможна, например за А.Карнеги, ако философията на индивидуализма не беше надделяла (в Америка), за което много голям принос има съдия Стивън Фийлд.
Бихме могли разбира се да направим и сравнението в кои държави философията на социализма (Маркс) е имала превес.
* По книгата на Daniel R. Fusfeld, "The Age of the Economist", трето издание, "Scott, Foresman and Company", 1977
