Представеният от правителството отчет, освен много информация, дава възможност да определим ясно принципите и подходите му на действие.
Икономическият живот е резултат от взаимодействието на две противоположни сили. От една страна, това са "производителните" дейности като създаване и натрупване на богатство, развитие на частния сектор и защита на инициативността. От другата страна са "непроизводителните" дейности, които включват преразпределяне, живот на гърба на обществото, корупция и престъпност. Резултатът от борбата между тези две сили зависи пряко от правилата на играта, което всяко правителство ще определи да действат по време на управлението му. Повечето хора са съгласни и искат да преобладават производителните дейности в обществото, тоест да се чувстват свободни и сигурни. Затова правилата трябва да са такива, че да правят извършването на "непроизводителни" дейности много скъпо и затова трудно осъществимо и непривлекателно. За правило можем да приемем практика, която се е наложила като характерен начин за справяне с проблемите или подход към дадени теми.
От тази гледна точка, правилата, които прозират в отчета на правителството, могат да бъдат обобщени така:
- 1) Решават се проблеми чрез харчене на повече пари - въпреки че при идването си на власт правителството си постави за цел да намали разходите на бюджета, то е видно, че те не само не намаляват, но и към края на 2007 най-вероятно ще нараснат. Харченето от страна на държавата обаче променя стимулите на пазара, което рефлектира в промяна на относителните цени, лихвените проценти и заплатите. Да не забравяме и, че се харчат нашите пари, но решенията се вземат от чиновници, със спорен интерес или пък знание.
- 2) Не се прави оценка как решенията на правителството ще повлияят на гражданите и бизнеса. Под оценка имаме предвид колко разходи ще се наложат на бизнеса, за да се съобрази с нов закон и дали ползите от него за засегнатите ще са по-големи. Това означава, че или (1) правителството не може да смята и затова не го прави, (2) или не иска да го прави, защото сметките ще покажат липсата на логика в определени закони, (3) или просто не се интересува какви ще са ефектите, а иска да подпомага дадени отрасли и групи в обществото. Което и да е обяснението, е ясно, че всеки нормален човек си прави сметката на лично и семейно ниво, и правителството трябва да го прави, защото харчи не своите, а нашите пари.
- 3) Ако нещо може да се отложи, то нерядко това се прави - отлагането на реформи често се обяснява с липса на пари, администрация или време. Истината е, че за много от отложените реформи огромни финансови средства не са необходими, нито пък много държавни служители - намалението на осигуровките до 10%, ускоряването и приключването на приватизацията например не изискват подобни ресурси. Разбира се, има неосъществени реформи, които предполагат пари и време като стартиране на търговския регистър и завършване на имотния регистър, но не в сегашния формат. Тук въобще не говорим за структурни реформи като пенсионната, здравната и образователната, за които все още няма официална ясна визия - националната здравната стратегия вече две години не се приема; стратегията за развитие на висшето образование все още се обсъжда, а пренасочването на по-голяма част от осигуровките ни към частните фондове едва ли ще стане скоро, въпреки излишъка в бюджета, който може да улесни осъществяването това решение.
- 4) Част от добрите идеи, които все пак успяват да се промушат като решение на правителството, почти задължително са съпроводени с други, които неутрализират положителния ефект или се осъществят така, че ефектът е далеч от възможния - пример е намалението на данъка върху доходите и осигуровките от една страна и увеличаването на максималния осигурителен доход и преждевременното увеличение на акцизите от друга страна. По този начин правителството декларира, че оставя повече пари в работещите, но всъщност едва ли това ще стане поради високите все още осигуровки.
- 5) Смелите, радикални и с голям ефект върху всички хора мерки са недостатъчни - намалението на данък печалба, осигуровките и решението за 10% данък върху доходите, въвеждането на максимален срок за получаване на социални помощи, започналото оптимизиране на училищната мрежа, премахването на задължителното пренасяне на трудовия стаж, увеличението на вноската за допълнително пенсионно осигуряване, въвеждането на изисквания към родителите, за да получават социални помощи за деца, въвеждането на частното изпълнение не са достатъчни, за да променят по-значително средата за живеене и бизнес, и повишаване на доходите.
- 6) Прозрачността все още не е задължение - предоставянето на информация, относно работата на администрацията, конкретните решения и начина на вземането им все още са по-скоро недостъпни за гражданите. Това затруднява ориентирането, планирането и съобразяването с правилата и регулациите.
- 7) Преразход на администрация - отчетът показва, че някои министерства спокойно могат да съкратят наполовина дейностите и служителите си, без от това да пострадаме.
В допълнение, можем да добавим и липсата на посочени причини за неуспех на дадени програми и начинания. Това поставя под въпрос до колко всъщност обективен е този документ и струва ли си да го анализираме задълбочено, щом на съставителите му липсва реализъм.
Не на последно място - няма обща оценка колко струват на данъкоплатците решенията/политиката на правителството. Добрите резултати са хубаво нещо, но е важно и с какви ресурси и как са постигнати. За съжаление едва ли някой от управляващите знае поне приблизително "цената" на двете години управление, защото у нас все още не се смятат разходи за съобразяване с политиките на правителството.
Всеки политик знае, че ако иска да направи нещо наистина запомнящо се, то трябва да е радикално и да е в самото начало на мандата, за да се видят резултатите, което да доведе до преизбиране. Настоящото правителство наистина направи нещо положително - 10% плосък данък печалба и доходи е печеливша реформа за всички, но заслугата е най-вече на хора, извън правителството. Няколко решаващи промени тепърва бяха стартирани, но е спорно до колко ще могат да бъдат осъществени до край, поради нарастващ натиск от групи в обществото. Въпросът е дали управляващите оценяват реалистично ситуацията и какво ще направят. Представеният отчет не казва нищо по този въпрос.
* За първи път статията е публикувана на 03 септември 2007 г. във вестник 24 часа.
