От началото на годината България и Румъния са пълноправни членки на Европейския Съюз. Общата съдба на двете страни през последното десетилетие - целият предприсъединителен процес и самото членство - предопределиха съревнованието между тях, което наблюдаваме с пълна сила и днес. На практика напиращото желание на всяка една от двете държави да се представи по-добре от другата, поне на хартия в някой доклад на Европейската Комисия, тласка и двете страни в правилната посока. Това съревнование постави управленията на двете страни в една конкурента среда, в която целта не е достигането след половин век на западните страни, а изпреварващото развитие спрямо другия бряг на Дунава.
Сравненията между България и Румъния не спират - било то за пенсии, минимални заплати, средни заплати, плосък данък, съдебна система или борба с корупцията - но за всички тези сравнения е характерно, че са изключително ограничени във времето. Разглеждат се само последните години свързани с еврочленството, сякаш двете страни са нямали допирни точки и преди това.
Истината обаче е съвсем друга - България и Румъния следват почти идентични пътища на развитие и то не през последните 15 години, а поне през последните 150 години. Данните от долната таблица ясно показват това. БВП на глава от населението в Румъния през 1870 г. изпреварва съвсем леко този в България, като това се запазва и през следващите 50 години.
1929 е годината на Голямата Депресия в САЩ и годината, в която България и Румъния разменят местата си и на практика българинът става по-богат от румънеца. Бурното развитие в годините след Втората световна война обхващат и комунистическите страни, като България се развива много по-бързо от Румъния. Годините на прехода рязко намалят богатството на глава от населението, но в началото на XXI век това забавяне е напълно преодоляно.
Източник: World Population, GDP and Per Capita GDP, 1-2003 AD (March 2007, copyright Angus Maddison)
Средният БВП на човек от населението е една много „дискретна" цифра и не винаги ни казва всичко за благосъстоянието и начина на живот на отделните хора. Има и други статистики, който наистина показват степента на развитие на едно общество. Това са детската смъртност и средната продължителност на живота.
Всякаква статистика за детска смъртност по принцип е стряскаща, но все пак тези данни ни казват много за това докъде реално е достигнало развитието. Всъщност, връзката пари - здраве е изключително силна в целия свят.
Взаимовръзката здраве (ниво на детска смъртност) - пари (БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност) за всяка една страна в света е представена тук. Графиката е изработена от Gapminder Foundation.
Нивото на детската смъртност в България за последните 50 години е постоянно по-ниско от това в Румъния, като и в двете страни се наблюдава чувствително подобрение на този показател. Интересно е, че тук преходът не е оказал сериозно негативно влияние и особено в Румъния показателят е подобрявал своите стойности постоянно. Въпреки това, и по този показател България се представя по-добре.
Източник: United Nations Statistics Division
За да говорим за каквото и да качество на живот и жизнен стандарт, на първо място идва не здравето, а животът сам по себе си. Затова и средната продължителност на живота в една страна е от изключително значение. Богатите не могат да живеят по 250 години, независимо от парите си, така че този показател наистина пренебрегва почти всички различия в дохода.
Разделението на света на развити и неразвити страни често е представяно и като страни с малки семейства и дълъг живот и страни с големи семейства и кратък живот. И България, и Румъния попадат в първата група, при това с постоянно подобряващи се показатели. И тук България изпреварва Румъния през всички години, за които има данни. Дългосрочните прогнози, обаче показват че през 2050 г. Румъния ще ни изпревари, като тенденцията ще остане силно положителна.
Източник: United Nations Statistics Division
Посочените данни ясно показват, че в дългосрочен план България и Румъния се развиват в правилната посока. Сравнението на нивото на пенсиите и минималната заплата за двете страни не ни казва всичко за икономиката и начина на живот на хората. Погледнато на по-макро ниво, ясно се вижда, че България е в по-добра позиция от Румъния за последния половин век, но разликата се стопява. Процесите на глобализацията и все по-голямото отваряне на икономиките оказва своето ползотворно влияние и в двете страни. Поемайки по пътя на икономическата свобода, показателите за развитието на нашите икономики вече се устремяват рязко нагоре, което ясно показва пътят, който трябва да бъде следван.
