PressCenters.com

На 1 юли се навършват 10 години от началото на една от най-успешните реформи, които бяха предприети в областта на стопанската политика след трансформирането на българската икономика. Въвеждането на валутния борд постави края на безконтролната парична емисия в страната, което е съществена предпоставка за стабилизирането на стойността на лева и възвръщане на доверието в него.

Високият и стабилен икономически растеж се обуславя от наличието на свобода и лична отговорност за всеки човек. Отделните елементи са свързани с доброволна и безпрепятствена размяна, защита на правото на собственост и върховенство на закона, ниско данъчно бреме, свободно движение на капитали и хора и - не на последно място - стабилни пари. Проведените реформи през последните 10 години, които допринесоха за разширяване на стопанската свобода, подобриха условията за индивидуална инициатива и ускорено развитие. Най-голям напредък се реализира в областта на парите именно чрез използването на валутния борд.

Валутният борд беше въведен в страната след остра финансова криза, която започва в началото на 90-те години на миналия век и достига пика си в края на 1996 г. и първите месеци на 1997 г. Резултатите са съкрушителни - значително понижение на реалните доходи, като пенсиите достигнаха до 2 щ.д., а някои заплати - 3 щ. д. Хората използваха във все по-малка степен лева, който беше заменен от щатския долар и германската марка не само за спестявания, но и за ежедневните разплащания в магазините. В някои случаи дори се налага натурална размяна, което означава, че левът не изпълнява функцията си на пари. Другите негативни особености на този период са реалният спад на инвестициите, отливът на капитали, хроничният бюджетен дефицит и големият размер на публичния дълг. Оценката за общите разходи от кризата за икономиката е около 40% от брутния вътрешен продукт за периода, което я нарежда сред най-мащабните в Централна и Източна Европа.

През периода 1991-1997 г. Българската народна банка провежда дискреционна парична политика - т.е. без ясни принципи. Поставените количествени цели не се обявяват публично или, ако това се прави, те не се постигат. Освен това БНБ е силно зависима от правителството и се съобразява с политиката му по отношение на бюджетния дефицит и финансирането на губещите държавни предприятия. Освен това по време на пика на кризата ролята на кредитор от последна инстанция се изпълнява не само БНБ, но и от тогавашната Държавна спестовна каса, която поема голяма част от рефинансирането на търговските банки.

Наличието на валутен борд предполага цялостно прекратяване на подобни практики, тъй като изисква поддържането на строга финансова дисциплина в частния и публичния сектор. възможността да се упражнява функцията кредитор от последна инстанция е силно ограничена до случаи на ликвиден риск за цялата банкова система, а отпускането на кредити от централната банка на правителството е забранено (с изключение на кредитите от Международния валутен фонд, които трябва да преминат през БНБ преди да бъдат отпуснати на правителството, но това не представлява нарушаване на същността на валутния борд).

Българският лев е фиксиран към еврото, като БНБ е задължена да поддържа минимум 100% покритие на паричната база (включително и фискалния резерв при управление "Емисионно", което изпълнява ролята на валутен борд) с деноминирани в евро активи. Пълното покритие на паричната база и задължението на БНБ да обменя левове срещу евро при поискване осигуряват конвертируемостта на местната валута и повишават стабилността и. По този начин паричната емисия е подчинена изцяло на пазарното търсене, а БНБ не може дискреционно да повиши паричното предлагане.

Лишени от възможността да "печатат" пари и по този начин да финансира разходите си, правителствата са принудени да поддържат близки до балансираните бюджети след 1997 г., а през последните 3 години се реализират и сериозни по размер излишъци. В резултат от това се понижава инфлацията и се ограничава въздействието на неблагоприятните последици от нея. Българският лев запазва относителна стабилност спрямо стоките и услугите, които могат да бъдат закупени с него, както и спрямо останалите валути. Той изпълнява функцията си на измерител на цените и позволява сравнение между тях. Освен това стабилният лев води до по-малка несигурност в икономиката, като намалява разходите за предпазване от резки промени на ценовото равнище. По този начин ресурсите се разпределят по-ефективно, инвестициите се увеличават, натрупва се капитал и се ускорява стопанският растеж.

Разбира се, валутният борд има и своите противници, които твърдят, че в резултат от функционирането му възниква дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Тяхното "решение" е да се обезцени левът или изобщо да се отмени валутният борд. Последствията от подобни действия биха били силно негативни за цялата икономика и най-вече намаление на реалните доходи за работниците и служителите, тъй като суровините и технологиите няма да поевтинеят, тъй като се внасят и цените им се определят в чуждестранна валута. В по-дългосрочен план поради по-високата инфлация реалната доходност от инвестициите в страната ще се понижи, което ще доведе до отлив на капитали, по-ниски инвестиции и понижен реален растеж на производството. Следователно прилагането на подобна мярка е не само нежелано, но и вредно.

Резултатите от въвеждането на валутния борд и от останалите реформи през периода 1998-2006 г. като приватизацията, либерализацията на търговията и движението на капитали са представени в таблицата по-долу. Подобрението в следствие на по-благоразумната политика е очевидно и дава основание да се направи изводът, че разширяването на индивидуалната свобода е пътят, който трябва да следва политиката на управляващите, ако действително имат желание страната да се развива по-бързо и да се повишава благосъстоянието на гражданите.

Много важен елемент от тази политика е запазването на валутния борд и на настоящия валутен курс спрямо еврото до въвеждането му като официално платежно средство. Това ще гарантира запазване на постигнатата вече стабилност в икономиката и ще продължи да допринася за позитивното и развитие. Всяка промяна на паричния режим борд би била напълно необоснована, би довела до дестабилизация и би имала за цел преразпределение на доходите и облагодетелстване на определени малки групи от обществото за сметка на всички останали. Ето защо разумните и отговорни политици трябва твърдо и недвусмислено да подкрепят валутния борд.

Таблица: Избрани икономически показатели (средно за периода)

Източник: БНБ, НСИ, МФ и собствени изчисления

* Реплика на Бърт Ланс, която означава "Всеки опит да се правят подобрения в система, която вече работи, е безсмислен и може дори да навреди.

** Статията е публикувана за първи път във вестник "Капитал".