„Бях толкова невеж навремето, когато си мислех, че това което Милтън Фридман („Свободата на избора") написа за ползите от приватизацията, плоския данък и премахването на търговските ограничения е резултат от икономически реформи, които са били приложени на запад. Предполагайки, че подобна реформа е реализирана успешно в много страни по света, аз просто въведох плоския данък, въпреки предупрежденията на различни икономисти, че това не може да бъде направено. Казаха ми, че е невъзможно - сравниха го дори с ходенето по вода. Ние го направихме: просто се разходихме по повърхността на водата, защото не знаехме, че е невъзможно!"
Март Лаар[1], 2006
Плоският данък набира все по-голяма популярност. Естония беше първата страна в Европа, която въведе плоската ставка през 1994 година и ето че сега - 13 години по-късно, идеята за плоско данъчно облагане е приложена на практика в повече от 10 страни на Стария континент. България е една от малкото страни в Източна Европа, които все още не са предприели тази стъпка. Нещо повече - България е единствената страна с прогресивно данъчно облагане, чийто западни съседки вече са възприели плоския данък. На практика, една от малкото реформи, която се разпростира от изток на запад, е подминала страната ни.
Страни с плосък данък
Дизайн на картата: Петър Ганев & Николай Минчев
Обсъжданията за въвеждането на плосък данък в България съвпаднаха с публикуването на обширен доклад на Световната банка - „Фискална политика и икономически растеж: поуките за Източна Европа". Заключението на авторите е кратко и ясно: „Въвеждането на плоски данъци върху доходите има положителен ефект в Източна Европа". Колкото до основното притеснение на противниците на плоския данък, свързано с данъчните приходи, в доклада намираме следното заключение: „Плоският данък не води до намаляване на данъчните приходи".
Няколко са основните аргументи в полза на плоския данък, посочени от Световната банка:
- Опростява данъчната система и намалява административните разходи;
- Поощрява - чрез по-ниски ставки и по-ясни правила - честното представяне на доходите;
- Намалява пределната данъчна тежест, създавайки стимули за инвестиции и спестявания;
- Избягва двойното данъчно облагане;
- Насърчава участието на трудовия пазар.
Според Трейси Лейн, старши икономист в Световната банка и съавтор на доклада, „въвеждането на плосък данък трябва да бъде съпътствано с модернизиране на данъчната администрация и намаляване на облагането на труда".
Изхождайки от опита на другите страни и положителния тренд в развитието на икономиката ни, ИПИ застава твърдо зад идеята за въвеждането на 10 % плоска ставка върху личните доходи.
[1] Март Лаар - министър-председател на Естония (1992 - 1994, 1999 - 2002), реч през 2006 година
