Правителството одобри този четвъртък План за демографско развитие през 2007, който е базиран на съответната национална стратегия за демографско развитие на Република България за периода 2006-2020 г.[1], изготвена от Министерство на труда и социалната политика. Не е ясно точно какви краткосрочни цели включва този план, защото като много други документи той не е достъпен в Интернет, а в страницата на Министерството стои единствено кратко резюме от пресцентъра, преформулиращо основните цели на Стратегията. Дори и в няколкото публикувани реда чиновниците не са успели да скрият използваните още от времето на комунизма и оказали се нелогични и утопични средства за насърчаване на демографската конюнктура на страната.
Според Министерството конкуренцията на пазара на труда, осигуряването на заетост, рискът от безработица, ниските доходи за някои категории труд са едни от основните причини за ниската раждаемост. Не става обаче ясно каква взаимовръзка има между тези фактори - дали ако пазарът на труда стане по-гъвкав, ще има по-висока раждаемост или ще се раждат деца, само ако преди това държавата се задължи да осигури работно място за отрочето? Логиката на Министерството е явна, защото Масларова неведнъж е пледирала за увеличаване на минималната заплата, по-стръмна данъчна скала, големи социални придобивки и въобще по-голямо държавно вмешателство в личния ни живот. Това, струва ми се, е поредната популистка въздишка на управляващите по отминали времена и спирачка на развитието на пазарната ни икономика. Споменава се, че доброто здраве и възможностите за образование също са фактори за нивото на раждаемост. В тези сектори на икономиката обаче няма структурни проблеми, както ни убеждава публикуваната през миналата година Стратегия. Населението има „благоприятна образователна структура" и „задоволително общо образователно равнище", а здравната система е преструктурирана и с подобрена ефективност, като единственият проблем остава финансовото осигуряване. Пак от документа става ясно, че либерализирането на тези сектори само ще навреди на отделния човек, а държавата най-добре да продължава да ни закриля от лошите практики.
Планът предвижда еднократни и месечни помощи при раждането на дете, целеви помощи за ученици и помощи за други категории. Всемогъщата държава отново иска да се явява като средство за преразпределяне на средства от едни обществени групи към други, като еднолично определя от кои хора да се вземат пари и преценява на кои хора, които според нея се нуждаят, да ги даде. На мен лично ми е още рано за деца, но вярвам, че много по-голям стимул за рационално и дългосрочно мислещите хора биха били по-ниските данъци и по-високия разполагаем доход, който не се изземва от държавата, а остава в техния джоб, за да могат те да планират сами за себе си. Така или иначе, тези парични надбавки са в такъв малък размер, а и практиката показва, че тяхната ефективност клони към нулата, освен ако раждаемостта не бъде използвана като средство за доход при многодетните майки, вече популярен начин да си изкарваш прехраната.
Дори и по-ниските данъци при нисък реален доход обаче не могат да осигурят стимула за раждане на бебета. За рязко повишаване на дохода са нужни светкавични реформи за икономически растеж, за да се повиши производителността на труда и съответно неговото заплащане. Това, разбира се, е точно обратното на плановете на Министерството, а именно стимулиране на „равенството между половете както по отношение на трудовата реализация, така и по отношение на отговорностите в семейството, свързани с отглеждането и възпитанието на децата". Побиват ме тръпки само като си помисля, че правителството индиректно залага на дискриминационна политика, а освен това ще съветва (а защо не и да заповядва) как да управляваме личния си живот.
Приблизително 400 милиона лева ще ни струва майчинският инстинкт на Масларова, което е 30% от приходите от подоходния данък за 2006 г. или ако условно приемем, че приходите от данъци се изменят константно и правопропорционално на данъчните ставки, то търпим няколко процентни пункта по-висок данък. В тази сметка дори не влиза изсветляването на недекларираните доходи и евентуално по-високите приходи при по-нисък данък. Тук някъде във веригата се губи смисълът да плащаме по-високи данъци само и само да осигуряваме работа на чиновниците в Министерството, които да си въртят пари през икономиката.
На министър Масларова също така финансираме и разработката на гръмки стратегии. Основният документ обхваща 76 страници и формулира „управленския отговор на демографския срив в страната", който би трябвало да бъде решен с „комплекс от мерки и средства за насърчаване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на детската смъртност, създаване на предпоставки за обръщане на миграционните процеси и мерки, насочени към подобряването на качествените характеристики на човешкия капитал". Няма как да не съм скептичен към този документ след абсурдните твърдения в прессъобщението. Особено удобно е да пишеш дългосрочни стратегии, чиито краен срок за изпълнение се губи някъде в бъдещето, когато ще бъдеш отдавна потънал в историята, а за публикуване на анализ на ползите и разходите въобще не си и помислял.
Документът започва с приповдигнато приветствие от усмихнатата министърка Емилия Масларова, която хвали активната пронаталистична политика от, забележете, 1967 г. и ергенския данък[2], действал до 1990 г. Нека оставим настрана противоречието между прокламирането на две абсолютно различни политики като равнопоставеност в обществото и преференциално третиране за насърчаване на раждаемостта, а се фокусираме върху стратегията за младите хора или тези, които носят потенциала за нови поколения. Министерството обещава, че ще осигурява преход от училище към работното място без период на безработица и ще устройва завършили висшето си образование в чужбина на работа в администрацията. Значи какво излиза - по-добре е да не се мъчиш да учиш много-много, а ако все пак ти се иска, ей така от любопитство, най-добре навън. А това, че администрацията и съответно бремето над данъкоплатците ще се увеличи, кой го интересува щом държавата е изпълнила имагинерната си социална политика. Това, обаче аз не го одобрявам, защото по-голямо значение за спиране на демографската криза биха били прозрачното и ефективно правоприлагане на законите, тенденцията за отдръпване на държавата от икономиката, наличието на образовано и младо общество и по-голямата лична свобода. Щом виждам добро бъдеще за себе си и децата си, аз виждам и нарастване на желанието за повече деца. Така де, пък съм и срамежлив и се притеснявам, когато държавата ми „свети".
* Буквален превод: Правете любов, а не политика; видоизменен от рефрена на Джон Ленън "Make love, not war"
[1] За повече информация виж тук.
[2] Всеки гражданин навършил 21 години и нямащ деца заплаща данък в размер на 5% от облагаемия доход. Размерът на данъка нараства правопропорционално с възрастта и достига до 15% за лицата, които не са семейни и/или нямат деца и са над 35-годишна възраст.
