Представяме Ви основните моменти от едно изследване направено от „Center for Freedom and Prosperity Foundation". Темата на това изследване са правителствените разходи и ефектите, които предизвикват върху националната икономика.
Практическият пример на САЩ ?
През по-голямата част от историята си САЩ (традиционно) се е славила с относително ниска намеса на правителството в икономиката. И дори през 70-те години, когато правителството нараства неимоверно много, САЩ съумява да задържи публичния си сектор по-малък в сравнение с установените по онова време международни стандарти. Като резултат на това данъчното бреме е по-малко и най-общо стандартът на живот е по-голям отколкото в повечето страни по света и по-специално европейските, където данъчната тежест върху хората и бизнеса е значително по-голяма. Но разглеждайки внимателно ситуацията към днешна дата, се вижда, че дори и публичният сектор в страна като САЩ е нараснал осезаемо през последните години. И още повече САЩ са изправени пред реалната опасност да станат една не конкурентноспособна страна с високо ниво на данъчното бреме. В момента правителствените разходи в САЩ представляват повече от една трета от БВП, което на практика е повече от три пъти нарастване (съотнесено към размера на БВП) от преди сто години. Още повече, правителствените разходи се предвижда да се покачват и дори да достигнат до нивата на страните от Стария континент, при условие, че т.нар. социални програми (социалното осигуряване, здравеопазване и др.) не бъдат реформирани. Несъмнено, една от основните причини за раздуването на правителствените разходи е неспиращото нарастване на количеството пари, което се отделя за социалните приоритети в бюджета на страната.
През последните години т.нар. задължителни пера (здравеопазване, социално-осигуряване и др.) в бюджета постепенно стават доминиращи в цялата му разходна структура. За бюджет 2007 техния размер спрямо общите разходи на американското правителство е около 40% от целия бюджет на страната. Погледнато чисто теоретично на въпроса, този тренд на покачване на правителствените разходи може да доведе до (естествено в един по-дълъг времеви период) поглъщане на частния сектор от държавния.
Но каква е ситуацията и в другите държави?
Общият пример
Цената за прекомерно раздутата държава се изразява в макроикономическите й показатели. Един кратък преглед на няколко основни изследвания, направени от Heritage Foundation, показват, че ограничената намеса на държавата в икономиката е водещата предпоставка за висок икономически растеж.
Един от интересните моменти в тези изследвания е емпиричното доказване на съществуването на т.н. крива на Ран (Rahn Curve[1]), която измерва връзката между различните нива на правителствените разходи и икономическото развитие на страната. В емпиричното изследване на кривата на Ран участват страните от ОИСР, а използваните данни са за периода 1993-2002 година. Резултатите показват негативната връзка между икономическия растеж и бремето, породено от увеличаващите се правителствени разходи. Теоретически кривата се обяснява по следния начин: най-високи стойности на икономическия растеж се наблюдават, тогава когато правителствените разходи (като процент от БВП) са най-малки - и логично насочени към основните функции на държавата, като закрила на човешкия живот, свободата и частната собственост.
Експертите, участвали в тези изследвания (на кривата на Ран), считат, че максималната ефективна точка на правителствените разходи е някъде между 15-25% от БВП.
Данните за САЩ и повечето от развитите страни показват, че те се намират в „лошата" част от кривата. Тоест правителствата им са твърде големи, харчат твърде много и забавят икономическия растеж на страните си, като неминуемо изземват функциите присъщи на частния бизнес.
Авторите на доклада пресмятат, че ако разходите на правителството на САЩ се съсредоточат само към по-горе споменатите основни функции на държавата, то тогава те биха били едва 16% от БВП, което напълно се вписва в т.н. максимална ефективна точка на правителствените разходи изразена на кривата на Ран. Данните за правителствените разходи на развитите страни показват, че въпреки негативните тенденции в САЩ, те все още се намират на 6.5 процентни пункта по-ниско по отношение на правителствените разходи (37%) в сравнение с усреднените данни на другите страни (43.5%).
Най-общо изводите за всички страни от изследването могат да се сведат до следното:
- Правителствените разходи като процент от БВП нарастват и същевременно икономическият растеж намалява;
- Държавната намеса в икономиката е прекалено голяма и;
- по-големите държавни разходи водят до по-нисък икономически растеж;
Изводът
Със сигурност икономическото развитие не е функция само на фискалната политика. Естествено търговската, трудовата, регулационната и монетарната политики са също част от определящите детерминанти. Но намаляването до минимум на правителствените разходи е необходимото условие за развитието на едно свободно и проспериращо общество. Много по- деструктивно действа на икономиката да има балансиран бюджет с правителствени разходи в размер на 50% от БВП, отколкото да има бюджетен дефицит и правителствените разходи да са 25-30% максимум от БВП.
За да се развива икономически една страна, размерът на правителство й трябва да представлява една малка част от това, което е в момента. Въпросът не е какво да правим, а как да достигнем желания прогрес. Например, едно от логичните действия трябва да бъде приватизирането на съществуващата система на социално осигуряване и здравеопазване.
Философията за минимална намеса на държавата в икономиката и по-конкретно в преразпределението на богатството на нацията не е само теоретична конструкция, а се доказва и емпирично с кривата на Ран.
Всяка една страна, преследваща положителното икономическо развитие и просперитет на нацията, трябва да се замисли върху изводите, които ни представя това изследване.
* Анализ изготвен от „Center for Freedom and Prosperity Foundation", април 2007 година
[1] Ричърд Ран е бивш главен икономист на Американската търговска палата, член на Валутния борд на Каймановите острови, генерален директор на Центъра за глобален икономически растеж (Center for Global Economic Growth) по проект на Freedom Works Foundation, асосицииран изследовател в Института Катон (Cato Institute).
