Изводите от това са няколко:
- Разумните и добре аргументирани предложения за промяна имат шанс. Европейските депутати явно слушат, мислят и гласуват разумно. Резултатът от вота нямаше да е такъв, ако българското предложение беше „пожелателен призив" към останалите страни-членки. Ако има сметки за разходите и ползите, е лесно да се вземе решение. Да се чуди човек българските депутати как въобще гласуват - в нашия парламент няма предложения за промени, съпроводени със сметки.
- Българските депутати могат да имат активна роля в Европейския парламент. Заблудата, че сме нов член, малка страна, без опит в европейската политика се преодолява много лесно - имаш теза, имаш сметки, имаш аргументи.
- Правителството трябва да вземе пример и най-накрая да започне да защитава интересите на българските граждани, като се превърне в активен партньор, а не подкрепящо всички позиции. В тази връзка, приетото на заседание на Министерски съвет тази седмица постановление за координационен механизъм[1] би трябвало да спомогне за изготвянето на експертни позиции на България за пред европейските институции, но е трудно да коментираме по същество тъй като текстът на документа не е публикуван в Интернет, нито в държавен вестник още.
От всичко казано до момента изводът е, че предстоящите избори за европейски депутати са важни, защото от това зависи дали ще имаме активни представители, които защитават нашите интереси, или ще са просто хората, които си разхождат куфарите.
[1] Посочва условията и редът за разработването и одобряването на рамкови позиции на България по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на ЕС и неговите спомагателни органи, в процеса на комитология и за разработването на документи от Европейската комисия
