На 25-ти март Европейският съюз навършва 50 години и ще чества с пищни празненства подписването на Римския договор, който през 1957 г. слага началото на европейското икономическо и политическо сътрудничество. От началото на 20-ти век Европа претърпява множество метармофози след появата на различни идеологически течения, национални политики и две опустошителни войни. Двамата големи губещи - Германия и Франция - се обединяват около идеята за обединена и солидарна Европа, която да предотврати бъдещи подобни катаклизми. Тази идея е първоначално публично изявена от френския вътрешен министър Робърт Шуман в декларацията от 9-ти май 1950 г. Нека проследим как неговите (и френски) идеи са се изменили до днешна дата.
Шуман изказва обмисляното от доста време предложение за Европейска федерация, която да бъде контролирана от обща управленска структура и към която да се присъединяват и други страни освен шестте основателки. Решенията на организацията ще трябва да се прилагат във всички страни-членки, като на тях самите им бъде предоставено правото да подават оплаквания и предложения. Днес, въз основа на демократичния принцип, заложен още с идеите на Шуман за солидарност между европейските народи, всяка членка е представена в европейските институции. Равнопоставеността обаче означава и право на вето, което беше използвано от французи и холандци, и спря най-значимия политически проект за Европейска конституция. Политическите проблеми обаче могат да бъдат решени от икономически политики, защото сред европейските граждани цари масово недоволство главно заради прекалените регулации и бюрократичност (и неясност) на европейската система[1].
Шуман заявява, че противно на установената практика от международни картели, които налагат регулации над определени национални пазари, за да поддържат високи приходи, Европейската организация ще осигурява вливането на пазари и увеличаване на националната продукция. Трябва да се създаде обща икономическа система, чиято цел да бъде поощряване на жизнените стандарти и подпомагане на мира между страните. Тук Шуман подразбира, че страните, които са тясно свързани в търговските си отношения, не биха имали интерес да воюват със своите партньори През 50-те френската идея се е изразявала в използване на германските въгледобивни райони за "общи" цели и преобразуване на следвоенна Германия от потенциална нова заплаха като бълваща фабрика за оръжия.
Днес европейската икономика е един от големите играчи на световния пазар с платежоспособно население от близо половин милиард европейци. Според емпиричните данни на Фондация „Херитидж" средната стойност за икономическа свобода за ЕС-27 е 70.3, което попада във втората категория под върха като "преобладаващо свободни" и се нарежда на завидното 29-то място в общата класация, при средна стойност за света от 60.6, а за цяла Европа от 67.5. Дотук добре. От друга страна обаче, идеята за премахване на търговските различия и пречки между страните-членки се изопачава в една контролирана среда със силно правителствено и надправителствено присъствие. Средната стойност за свобода от държавна намеса е 52.51%, което е далеч под среднопретегления световен стандарт от близо 70%. Този фактор от индекса измерва нивото на правителствени разходи, които се изразходват за "обществени блага", но също така могат да се използват и за вид намеса в икономиката под формата на субсидии. Тези правителствени разходи са вътрешнодържавни и не засягат пряко бюджета на ЕС, но показват една обща тенденция за прекомерно харчене на гърба на данъкоплатеца при сравнение със света.
Тъй като бюджетът на ЕС е замислен като средства, преразпределяни по посока на определени проекти, независимо дали като директна субсидия или инвестиция, то цялата тази сума от 126.5 милиарда евро за 2007 г. трябва да бъде разглеждана като една голяма субсидия.
Субсидиите обикновено не донасят нужните ползи в дългосрочен план, тъй като изкривяват пазарния баланс и изпращат грешни сигнали към инвеститорите. Цялостната концепция за намеса на държавата в икономиката има протекционистичен характер за част от пазарните участници, като цената е преразпределение на ресурси и намаляване на стимулите за другите играчи. ЕС е пословичен с ограниченията за различни видове стоки независимо дали имат ефективни алтернативи на външния пазар или са под натиска на определени обществени групи. Това са т.нар. чувствителни стоки - селскостопански, въглища, стомана и други. Както се убеждаваме и в България, лобирането, като начин да се издейства специално третиране чрез подходящото политическо влияние, е в състояние да договори специални и индивидуални условия.
Друг възможен мотив за протекционистична политика са решения на ЕС, които целят насърчаване растежа на икономиката като се определят приоритетни сектори т.е такива, които биха подпомогнали цялата икономика, но избрани от офис в Брюксел, а не според възможностите на пазара. При това положение е логически грешно да се претендира, че протекционизмът защитава европейското производство и потребители. На практика е невъзможно едновременно да бъдат защитавани всички производители в дадена страна, защото преференциалното третиране на част от пазарните участници винаги е за сметка на останалите или се изразява в по-висока крайна цена за потребителите.
Някои европейски лидери твърдят, че Европа изживява своята най-голяма криза от своето съществуване. Интересното е, че България сега е много по-свободна от преди 15, 10 или 5 години когато празнува тази годишнина през своята първа година като пълноправна страна-членка на съюза. Присъединяването към ЕС винаги е било мощен стимул за реформи към по-голяма икономическа свобода, която върви ръка за ръка с политическата и социалната. Дългогодишните преговори за членство са основен виновник за либерализиране на икономиката, намаляване на директните субсидии към губещи предприятия и облекчаване на публичния сектор с приватизация. Либерализацията означава и дерегулация на икономиката и реформиране на правната система за хармонизация с европейското законодателство. Общият пазар също така означава по-голяма конкуренция, по-голям избор за клиента и обикновено по-ниски цени. Вливането на свежи (и икономически свободни) сили през 2004 г. и 2007 г., както и настъпването на БРИК[2] феномена ще принуди ЕС да се реорганизира, защото "икономика на знанието" се постига според законите на пазара, а именно с по-голяма икономическа свобода, а не с постоянно нарастващо и безразборно проектно финансиране.
[1] Виж например ICM survey of Chief Executives for Open Europe (www.openeurope.org.uk/businesspres.pdf
[2] Бразилия, Русия, Индия, Китай
