Тази седмица КНСБ провъзгласи своите идеи за промяна в данъчна политика при облагането на личните доходи на работещите. Предложенията на представителния орган на синдикатите са разнопосочни и могат да се разделят условно в две групи - положителни и негативни от гледна точка на влиянието им върху работещите и работодателите в страната и респективно, върху икономиката.
Първата група искания, т.е. тези, които ще подействат благоприятно върху трудовия пазар и ще насърчат заетостта, са следните:
- Увеличение на минималния необлагаем доход на месец от 200 лв. на месец до 240 лв. на месец;
- Намаление на ставките на личните данъци до 14% за доходи между 240 лв. и 440 лв. (средната работна заплата), 18% за доходите до 2 средни работни заплати и 22% за доходите след този праг.
Във втората условна категория попадат следните предложения и изказани идеи, които като цяло ще се отразят негативно върху икономическото развитие:
- Здравна осигуровка да се плаща и за доходите от собственост и капитал от хората, които не се осигуряват върху заплатата си, вместо да се увеличава ставката от 6% на 8%. Това на практика означава въвеждане на ново данъчно бреме и изземване на повече доход от хората без насреща да има реформиране на сектора на здравеопазването.
- Минималният осигурителен доход да се вдигне на 270 лв. от 220 лв., което де факто означава внасяне на по-голям данък и социални осигуровки от страна на част от самоосигуряващите се.
- Индексът за ръст на работните заплати в реалния сектор да бъде не по-малко от 12%. За щастие индексът е препоръчителен за бизнеса.
- Минималната работна заплата да се увеличи до 220 лв. (при сегашна - 180 лв.). Това искане има неблагоприятен ефект върху заетостта на нископроизводителните работници и повлича след себе си увеличение на административните цени като такса за преглед от личния лекар, за престой в болница и т.н.
Като теглим чертата между различните искания, не е ясно нетният ефект за работещите какъв ще бъде - положителен или отрицателен. Още повече, че от финансовото министерство вече заявиха, че такова "голямо" намаление на данъците не може да се поеме от бюджета, т.е дори и малкото намаление на данъчното облагане, което предлагат синдикатите, им се струва прекалено и показват липса на политическа воля, за да го изпълнят.
Приходите от данъците върху доходите на физическите лица през 2006 г. представлява 8.1% от общите данъчните приходи в бюджета, което в номинален размер се равнява на 1.3 млрд. лева. В същото време реализираният излишък в бюджета в номинален размер в края на 2006 г. е 1.7 млрд. лв., което чисто математически показва, че има достатъчно резерв да се намали данъка с много повече от предложението на КНСБ, дори и при сегашното неефективно използване на публичните средства и обичайното харчене на пари на данъкоплатците в края на годината - раздаване на 13-а заплата в бюджетния сектор, плащане на задълженията на болниците и прочие. Делът на социалните и здравни осигуровки е 26.4% от общите данъчни приходи за 2006 г. и в консолидирания бюджет постъпват 4.3 млрд. лева. Данъците върху доходите се изчисляват след приспадане на социалните осигуровки и следователно по-голям положителен ефект върху облагането на труда би имало намаление на социалните осигуровки, на които се пада по-голям дял от облагането.
Сравнение между предложенията на ИПИ и КНСБ за намаление на подоходните данъци
Конкретните предложенията на ИПИ за данъчната политика, представени в алтернативен бюджет 2007 г., са подплатени със сметки за ефектите върху приходната част на бюджета и конкретни предложения за реформа в разходната част, за да се балансира държавната хазна. Основните предложения за данъчни промени са следните:
- 10% плосък данък върху доходите на физическите лица;
- 600 лв. необлагаем минимум на месец;
- 10% осигурителна вноска в държавния бюджет и 8% вноска в лична сметка в частен пенсионен фонд до 600 лв., максимален осигурителен доход.
Нека вземем за пример човек, който получава брутен доход в размер на 800 лв., което означава, че нетният му доход (ако не ползва облекчение за деца или други данъчни облекчения) е равен на 584 лв. на месец. Ефектът от предложението на КНСБ ще бъде спестяване на 40 лв. в резултат на по-нисък данък и нетната заплата ще се покачи до 625 лв. (увеличение със 7%). В същото време увеличените административни цени в резултат на по-високата минимална заплата (ако се приеме предложението на КНСБ) и акцизите, които се покачиха тази година, ще "изядат" една част от спестените данъци.
Ефектът от предложенията на ИПИ при същото допускане от 800 лв. брутен месечен доход ще доведе до ефективно увеличаване на нетната заплата до 746 лв. (с 28%) или спестяване на данък и осигуровки в размер на 162 лева. От друга страна, вноската, която се внася в личната сметка в частен пенсионен фонд, ще гарантира по-голяма възвръщаемост на вложените пари от обещаната пенсия, която е резултат на разходопокривната пенсионна държавна система.
Осезателното, а не символично намаление на пряката данъчна тежест върху личните доходи ще има стимулиращ ефект и ще доведе до изсветляване на икономиката, стимулиране на заетостта и редуциране на свръхданъчното бреме от данъците върху труда. Това означава по-широка данъчна база за облагане и реализиране на по-малко загуби за бюджета от механичното пренасяне на намалените данъчни ставки върху сегашните разходи за труд в икономиката (стъпката в тази посока ще бъде много по-ефективна от идеята, подкрепена и от КНСБ, за затвор на работодателите и работещите, които укриват данъци).
При отчитане на ефекта върху бюджета от намаляване на облагането върху труда трябва да се вземе предвид и нещо друго - повече доход, останал на разположение на хората, означава повече потребление, което се облага с косвени данъци - ДДС, акцизи, мита при потребление на някои вносни стоки. Всички тези косвени данъци се равняват средно на повече от 25% от стойността на потреблението (точният размер на косвеното облагане на потреблението за всеки човек зависи от структурата на индивидуалната му пазарна кошница - дали пуши, употребява алкохол, кара кола, поради акцизите, с които се облагат една определена група стоки).
Чистият разполагаем доход, останал на разположение в хората, ще доведе до увеличаване на търсенето, до повече спестявания, повишаване на инвестициите и физическия капитал в икономиката. А от страната на разходната част на бюджета също има възможност да се намалят неефективните публични разходи и да се реформират обществени сфери като здравеопазване и пенсионна система. Стига политиците да имат желание за това.
