През месец юни миналата година влезе в сила Закон за защита на потребителите (ЗЗП), който попада в ресора на българския еврокомисар в Европейската комисия, Меглена Кунева. Но това не попречи (или може би спомогна) в страната да се наложат по-големи изисквания пред бизнеса от регламентите в евродирективата, чрез които допълнително се ограничава полето на договаряне между пазарните участници и се предоставя повече власт в ръцете на чиновниците. Вече писахме колко безпочвена е идеята да се наказва "заблуждаваща, непочтена и сравнителна" реклама (виж статията на Велико Димитров в бр. 283 на бюлетина). Кой ще защити потребителите и бизнеса от евентуалните произволи на управляващите?
Друго безумно правило, което се въвежда със закона, е, че доставчикът няма право да изисква или дори да приема авансово плащане, докато не мине срок от 7 дни от сключване на договора или получаване на стоката (чл. 53). От това правило са изключени някои групи стоки като храни, аудио и видеозаписи, вестници, списания и други. Защо точно 7 дни, не е ясно. Очевидно определеният срок за размисъл ще се окаже неподходящ за редица стоки и услуги. Например, една книга спокойно може да се прочете и да се върне в този срок. От друга страна, вместо да се договарят с клиентите, търговците могат да се позоват на този член от закона и да предоставят по-малък срок за рекламации на продуктите си от този, който биха дали при индивидуално договаряне. Всичко това е само повърхността на проблема и очевидните несъответствия с логиката и здравия разум.
Комисията за защита на потребителите, обаче, вече тръгна на "лов на вещици" и глобява фирми, които нарушават закона. Сред основните засегнати групи пазарни участници се оказаха магазините за онлайн търговия, някои от които имат практика да продават стоките си при предварително плащане и да сключват договори за дистанционна продажба. Не че самите потребители са се оплакали или подали жалба срещу тези доставчици, но законът е вече достатъчно основание за държавните чиновници да раздават справедливост.
За да се докаже необходимостта или ползата от дейността на държавния орган, обаче, трябва преди всичко да се отговори на въпроса какъв е проблемът, който се опитва да реши и има ли механизми, по които да го направи?
Авансовото плащане на стока или услуга носи определена доза риск за потребителя, но това не е повод за безпокойство, когато е резултат от доброволно, взаимно съгласие. Когато човек си купува билет за кино, не знае какво точно купува. Но е готов да поеме риска да не му хареса филма и се доверява на преценката на приятели, критици, режисьор и т.н.
Икономиката се характеризира с несигурност и наличие на асиметрична информация, и каквито и правила да има, които да налагат правото на потребителите на информация или "защита срещу рискове", пазарните участници винаги ще бъдат изложени на несигурност. А колкото по-добре развити са пазарните отношения и конкуренцията в икономиката, толкова по-големи са стимулите на доставчиците да се съобразяват с желанията на клиентите и тези рискове да се минимизират. Именно затова реномето и марката имат стойност на свободния пазар, въпреки своята нематериална същност. Това е част от инструментариума на пазара да се справи с проблемите, които произтичат от непълната информация.
Доводите, които показват защо е ненужна и вредна забраната за авансово плащане, са следните:
- Потребителите имат разум
Потребителят е рационален човек, а не абстракция и като такъв той е отговорен за решенията си и има правото да избира при какви условия да се договоря с отсрещната среда. Защо държавните служители си мислят, че знаят по-добре от потребителите какво е добро за тях? Някои хора са съгласни да поемат по-висок риск, като предплатят дадена стока или услуга, но пък затова очакват по-ниска цена или друг вид удобство.
- Ограничаване на правата на потребителите е в техен ущърб
Ограниченията водят до намаляване на предлагането и липса на алтернативи. В резултат от действието на свободните пазарни сили печелят както потребителите, така и доставчиците. Когато държавата се намесва нелегитимно във взаимоотношенията им, губят и двете страни. Защото ограничаването на предлагането резултира директно в покачване на цените или поява на незадоволена пазарна ниша. Така че държавните чиновници няма да успеят да решат проблеми на базата на правилото "няма човек, няма проблем" и чрез лишаване на хората от избор, а точно обратното - чрез разгръщане на предпоставките за развитие на конкуренцията и свободните пазарни отношения.
- "Клиентът е цар"
Това е максимата, от която се ръководят предприемачите на пазара. Печеленето на клиенти не става чрез опити те да бъдат измамени. И бизнесът знае това. Не случайно по отношението към клиентите може да се съди доколко развита икономически е дадена страна. Най-богатите държави се отличават с безупречно отношение към потребителите, тъй като бизнесът е в постоянна и ожесточена борба за клиенти поради силната конкуренция.
Няколко препоръки как наистина да се защитят потребителите
Презумпцията, на базата на която е построен законът, е че частният сектор се стреми непременно да ощети потребителя. А логиката е точно обратната - частният сектор се стреми да задоволи в най-голяма степен потребностите и желанията на клиентите, защото само при това положение се реализира по-голяма печалба.
Потребителите действително имат нужда да бъдат защитавани, но не от друг, а от държавните чиновници и органи, които монополизират предлагането на т.нар. публични блага. Данъкоплатците плащат тези обществени блага по принуда, за които нямат нито думата, нито могат да се откажат от тях. Потребителят трябва да бъде защитен именно в тези случаи, когато плаща данъци за услуги, които не може да избере сам - здравеопазване, образование, инфраструктура и когато някой друг се разпорежда с парите му.
Ефективната съдебна система и спазването на договорите също са задължителни условия за разгръщане на отношенията между пазарните участници. И именно това е предпоставката за ефективен пазар - наличието на институции, които защитават правата на собственост и изпълнението на договорите.
