В България има сравнително малка група в обществото, която винаги е смятана за виновна, когато има големи проблеми в държавата. Тази група винаги е наказвана да плаща повече под формата на всякакви данъци, а държавата упорито й пречи да произвежда. Става дума за данъкоплатците – тези, които създават работни места (работодатели), и тези, които работят (работници).
Как държавата пречи на данъкоплатците?
- Проваля се в гарантиране на правото на собственост (30% свобода) – данъкоплатците не са сигурни, че това, което произвеждат и притежават, ще бъде ефективно защитено.
- Проваля се в борбата срещу корупцията (40% свобода) – тези, които плащат данъци, не са сигурни дали корупцията в страната няма да попречи на усилията им чрез пазара да успеят.
- Проваля се в създаването на добри условия за бизнес (66.9% свобода) – данъкоплатците все още трудно регистрират и закриват фирма, бюрокрацията и регулирането на бизнеса посредством режими и лицензи все още са значителни.
- Проваля се в създаването на благоприятни условия за търговия (60.8% свобода) – усилията да търгуваш все още са обект на различни пречки.
- Проваля се в насърчаването на инвестициите (60% свобода) – чуждестранните инвеститори също плащат данъци и наемат местни работници. Бюрокрацията, корупцията и липсата на защита на правото на собственост отблъскват инвеститорите.
След като не успява да осигури добри условия за бизнес в страната, така че да е възможно данъкоплатците да работят, печелят и в крайна сметка да плащат данъци, държавата ги облага подобаващо, за да може все пак да финансира разходите си.
Осигурителните вноски в момента са 36.7%. Най-високата ставка на данъка върху доходите е 24%. Високото облагане на труда, комбинирано с всички по-горе изброени трудности не стимулират по никакъв начин плащането на данъци и осигуровки. Ефектът от това са ниски пенсии, по-малък разполагаем доход за данъкоплатците, ниско качество на публичните услуги и в крайна сметка незадоволителна икономическа свобода в страната – 62.2% е резултатът от Индекс 2007 , което ни поставя в групата на умерено свободните страни, заедно с Никарагуа, Уганда и Свазиленд.
Добрите примери
В Австралия и Нова Зеландия няма социални осигуровки. В Ирландия осигуровките (включително и здравните) са 16.75%, а във Великобритания – 13.8%. Всичките тези страни попадат в първата десятка на най-свободните страни по света от Индекса на икономическата свобода 2007 на фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл”, който ИПИ представи тази седмица. В Ирландия средната пенсия е 1 500 лв., докато в България тя е десет пъти по-малка – 150 лв.
Трябва веднъж завинаги да осъзнаем, че колкото по-свободни сме икономически, толкова по-високи доходи на човек от населението ще имаме, пенсиите ще са по-високи, а безработицата ще е по-ниска. А групата на данъкоплатците ще се увеличава.
