Намалението на данък печалба през последните години работи - икономиката расте, а безработицата намалява постепенно. Създаването на благоприятна среда за бизнеса е основна предпоставка той да инвестира, да се разширява и създава работни места. Неколкократното понижаване на ставката през последните няколко години показа, че приходите в бюджета нарастват.
Намалението на данък печалба през последните години работи – икономиката расте, а безработицата намалява постепенно. Създаването на благоприятна среда за бизнеса е основна предпоставка той да инвестира, да се разширява и създава работни места. Неколкократното понижаване на ставката през последните няколко години показа, че приходите в бюджета нарастват.
Преди 10 години трите преки данъка – данък печалба, данък върху доходите и осигуровките – бяха на едно ниво, малко над 40%. Днес данъкът върху печалбата вече е намален до 10%, но данъчно-осигурителното бреме върху труда остава твърде високо (36.7% осигуровки и 20-24% данък върху доходите). Явно е време за намаление и на облагането на труда.
Според изчисления на Института за пазарна икономика денят на свобода от правителствена намеса през 2007 година е 29 май. На тази дата гражданите спират да работят за правителството, плащайки данъци и започват да работят за себе си. За 2006 година датата беше отново 29 май, което означава, че въпреки намалението на корпоративния данък до 10% намесата на държавата в живота на хората не намалява, а само придобива други форми и измерения.
Данъкът върху доходите на физическите лица в България е със ставки 20%, 22% и 24% и е най-висок в региона. В Румъния има плосък данък върху доходите от 16%, в Сърбия данъкът също е плосък – 14%, в Македония ставката е плоска и е 12%, като през следващата година ще стане 10%. България е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз и са необходими реални реформи, които да повишат бързо и значително разполагаемите доходи на гражданите. Данъчните промени в последните години показаха, че данъкоплатците реагират веднага на намаления. Понижаването на данъка ще накара много хора и работодатели да обявяват реалните доходи, което от една страна ще увеличи базата, върху която той се плаща, а от друга ще предостави достъп до много други услуги. Трябва да осъзнаем, че ако хората имат повече, те ще плащат повече.
Българската икономика расте, създават се нови работни места, които намаляват безработицата, а инвестициите нарастват. Това е подходящ момент за реформи, които ще направят това развитие устойчиво и дори ще го ускорят. Намаляването на облагането ще направи избягването на плащането скъпо и безсмислено и в резултат сивата икономика в България ще намалее значително.
Нивото на осигуровките в България почти не се променя за последните 10 години. Те достигат 36.7% през 2007 година, сравнено с 44% през 1997 и са най-високият данък в момента. За сравнение, в Ирландия – икономическият тигър на Европа – осигуровките са между 8.5% и 16.75% в зависимост от дохода. Толкова високо облагане се отразява негативно на икономиката, заетостта и намалява сериозно доходите на работещите, а в резултат на това страда и събираемостта на приходите в държавния бюджет.
Високите данъци върху труда правят наемането на работници по-скъпо за работодателите, а за служителите превръщат работата в по-малко печелившо занимание. Така, по-малко работодатели могат да си позволят да наемат работна ръка или го правят заобикаляйки закона. В крайна сметка, приходите в бюджета са по-ниски при високо данъчно-осигурително бреме, а създадените работни места по-малко.
Затова, намаляването на осигурителното бреме е крайно необходимо. Нещо повече, то е и реално изпълнимо и възможно без съществени рискове за стабилността на бюджета. Примерът с намалението на данък печалба и нарасналите приходи в бюджета доказва, че при ниски данъци повече данъкоплатци плащат задълженията си и загубата на приходи за държавния бюджет е значително по-малка отколкото беше планирано, а в същото време заетостта нарасна значително, отбелязано бе и ускоряване на икономическото развитие, което от своя страна доведе до повече приходи в бюджета. Не на последно място, наличието на бюджетни излишъци през последните години е благоприятен фактор за намаление на данъчната тежест.
Без съмнение, както данъкът върху печалбата беше намален до 10% без никакви проблеми за държавния бюджет, така и данъкът върху доходите и осигуровките могат да бъдат намалени до същото ниско ниво. В резултат на по-ниското облагане на труда разполагаемите доходи на българските граждани ще се увеличат значително, ще нараснат стимулите за труд, предприемчивост, повишаване на образованието и откриване на работни места, а икономическият растеж ще се ускори.
Колко ще спечелим от намаление на данъка върху доходите и осигуровките до 10%? Нашите изчисления показват, че човек със средни доходи ще получи над 30% увеличение на чистия си месечен доход заради по-ниското облагане. Почти същата е и промяната на дохода за хората с различен от средния доход.
До колко реалистично е намалението на данъка върху доходите и осигуровките до 10%? Преди 3 години за първи път Институтът за пазарна икономика изпрати Отворено писмо относно необходимостта от намаление на данък печалба, данъка върху доходите и осигуровките до 10%, адресирано до министъра на финансите. Тогава никой не вярваше, че това е възможно. През 2005 година отново изпратихме Отворено писмо за намаление на данъците, което беше подкрепено от още 10 неправителствени организации и много граждани. Писмото беше адресирано до председателя на народното събрание. Въпреки недоверието, три години след първото писмо данъкът върху печалбата беше намален до 10%. Смятаме, че същото ще се случи и с облагането на доходите с данък и осигуровки.
(Петицията за ниски данъци може да бъде подкрепена от всеки на адрес www.ikonomika.org)
