Докато българските власти се мъчат да играят сами с Русия, общественото мнение се опитва да оцени политическите рискове от начина, по който работи тази страна, нейните фирми и управление.
При всяка неопределеност, няма друг избор, освен да се опреш на здрав смисъл и проверени теории. Така е и с неопределеността и риска, идващи от Русия. Ето какво казва по повод поведението на Русия известният икономист Антони де Жасе, чиято статия по въпроса препоръчваме.
1. Бърз икономически растеж и ценови контрол, слава и мизерия, амбиция и мързел се съчетават трудно. Русия боледува от старите си болести.
Първоначално при управлението на Путин сякаш имаше опит Русия да стане „нормална страна". За трети път. Този опит изискваше между „елита" и бедните пасивни маси да има нещо като средна класа, на която да й е нужно икономиката да е стабилна, благоденстваща и добросъседска.
По едно време изглеждаше, че приватизацията на 60 на сто от неаграрната икономика на страната вече е направила процесите необратими. Т.е., че правителството не ще може да отнема жизнени сили от гражданите и фирмите. Сега вече е ясно, че това очакване е било прекалено оптимистично.
2. Чубайс по времето на Елцин смяташе, че няма значение кой взима бившата държавна собственост и че няма време да се подготви нормален процес на раздържавяване - важното е прехвърлянето на контрола да стане бързо. Но приватизацията, установяването и защитата на нормална и вездесъща частна собственост всъщност спря. Оказа се, че „червените директори" създадоха астрономични богатства от прост въздух. Мислените някога от Шумпетер „частни крепости" от промишлен интерес, които защитават икономиката от държавата, просто не се появиха. Руските концентрации на богатство останаха доста зависими от благоволението и услугите на Кремъл, ако не за друго, то поне поради липсата на вяра, че натрупването им е протекло по най-приемливия за тогавашните условия начин. Съдбата на Ходорковски е само най-ясното доказателство за това.
3. Съчетанието на амбиция и леност са характерни за смяната на властта от Елцин към Путин, свързаните с нея компромиси между военни и тайни служби и опита за потулването на богатството, натрупано с неортодоксални средства Това доведе до разбирането, че не е важно желанието на руснаците за нормалност, за край на опашките, по-малко сивота, малко повече свобода на изказа и пътувания. И както при Потьомкин възникнаха витрините на Москва на фона на съветското по характер раболепие и леност на провинциалните градове и села.
И президентът измисли, че руснаците не са като всички нормални хора по света, че те се интересуват от славата на своята страна, не от своето собствено добруване. На фона на значителните (в Прибалтика) и относителните (в останалата част от бившия СССР) успехи, доказващи безумието на съветския експеримент, бе решено да се докаже силата на Русия.
Започна ренационализация на ресурсните компании, а либералните икономисти, управлявали доскоро стопанството, бяха натикани вдън земя или купени с държавни постове.
4. Шоу с глинени крака. На Запад си мислят, че Русия се развива на подскоци с прикляквания. Но при внимателно вглеждане, действителността е друга.
Икономиката расте със средно 6% на година. Но всъщност това е възстановяване на разрушеното преди това. При 60 щатски долара за барел, парите се изливат върху стопанството. Те бутат цените и заплатите нагоре с 15% годишно, пресметнато на промишлена заплата, засмукват внос и задържат непетролния износ на неконкурентни равнища.
Падането на цените до 40 щатски долара за барел ще бъде кошмарен за Русия сценарий.
5. Друга - действителна, а не възможна - слабост е неестественото напрежение на произвеждащия енергийни ресурси капацитет: сегашната мощност от 150 гигавата е под пиковите стойности от времето на СССР. При това потреблението е регулирано на порции за индустриалните предприятия и дори в Москва няма възможности за включване на нови потребители. Основната причина за това не е известното руско безхаберие, а прахосването на енергия поради регулиране на цените. Държавният монопол, контролиращ 70 на сто от производството на енергия, се нуждае от 23 гигавата нови мощности т.е. около 83 милиарда щатски долара, за да посрещне търсенето през 2010 г. Това са пари и газ (който Русия има повече от всички). Но контролираните цени пречат на генерирането на доход.
6. Как решават проблема? Руският НЕК продава компании на безгрижната Лондонска борса за 10 милиарда щатски долара, а останалото трябва да събере Газпром. У дома не може, значи трябва другаде. И тук работи единствено собствеността върху тръбите, която Газпром хем натрупва, хем не пуска никого да я дели с него.
