През изминалата седмица станаха известни факти, които Институтът за пазарна икономика предричаше още преди две години, а именно, че частните съдебни изпълнители ще заработят по-ефективно и ще бъдат предпочитани от колегите си на държавна служба.
Всичко това стана по вероятно доста изненадващ за повечето хора начин – от известно време и държавата предпочита вземанията й да се събират от частни изпълнители. Което на пръв поглед е дори парадоксално, предвид че паралелно с частните все още работят и държавни изпълнители и най-логично е те да изпълняват тези функции поне по отношение на държавните институции. В началото на 2005 г. ИПИ разработи аргументирана оценка на ползите и разходите от планираната реформа в тогавашната система на единствено държавно изпълнение. Резултатите по отношение на заварената ситуация бяха категорични – неудовлетворените вземания нарастваха всяка година, все по-голяма част от кредиторите бяха склонни да прибягват до законово неустановени и не дотам легални способи за събиране на вземанията си и като цяло системата работеше крайно неефективно.
Прогнозите за ефектите от създаването на институцията на частното съдебно изпълнение и нейната работа бяха много оптимистични. Или с други думи, приемането на Закона за частните съдебни изпълнители беше напълно оправдано, предвид че предвижданите ползи многократно надхвърлиха разходите по реформата[1].Законът беше за щастие приет и влезе в сила на 1 септември 2005 г., а първите частни изпълнители реално заработиха през април 2006 г.През целия период бяха изказани немалко съмнения (предимно от представители на държавата) по отношение бъдещото качество на работа, коректност и прочие на частните изпълнители. Дори за по-малко от година вече е ясно, че основанията за това са били напълно неоснователни (каквото беше и мнението на ИПИ). Предвид това вече може би е време да се помисли за довършване на това, което беше пропуснато (реформа имаше, но тя, както в повечето случаи, е половинчата и неуверена). Става въпрос за следните предложения, които ние подкрепяме и които бяха отхвърлени като твърде радикални:
- Цялостно премахване на държавното съдебно изпълнение
Това би довело до спестяване на бюджетни средства, приток на такива от по-големия брой частни изпълнители, допълнителна заетост в частния сектор, в т.ч. на призовкар, деловодител и т.н. От друга страна, както показва практиката, върнатите вземания ще нарастват, на съдебните изпълнители няма да им се налага да работят в допотопни условия и други положителни ефекти;
- Осигуряване на национална компетентност на всеки един частен изпълнител[2]
Институцията на частното съдебно изпълнение се създава, за да се подобри събираемостта на вземанията в национален план и да се повиши ефективността на изпълнението. По-бързото удовлетворяване на кредиторите може да се постигне, както показва практиката на други страни, когато пазарът на изпълнителни услуги функционира при конкурентни начала. Това неминуемо означава всеки частен изпълнител да има право да събира вземания на цялата територия на страната. В този смисъл конкуренцията е не само стимул за по-бързо предоставяне на дадена услуга (изпълнително действие), но също така и естествен разпределител на работа. Ограничената национална компетентност е голям недостатък. Наистина, законодателството предвижда възможността за назначаване на помощници, които да имат функции на ЧСИ и това би могло да допринесе за преодоляването на временни пикове. Все пак, като цяло, така записана регулацията ограничава конкуренцията в национален план и води до формиране на регионални монополни позиции.
- Закриване на Агенцията за държавни вземания (АДВ)
[1] Пълният текст на анализа може да се прочете на адрес: http://ria-studies.net/wp-content/uploads/File/Cost_and_Benefit-last.pdf
[2] В момента ЧСИ може да упражнява дейност единствено в рамките на района на съответния окръжен съд
