Неуморното “сдружаване” в България

Неуморното “сдружаване” в България

 

Обикновено сдружаването би трябвало да става по следния начин - определена група хора от една професия, с общи интереси или убеждения, решават, че ще е добре по ред причини да си направят сдружение. Поводът може да е, че искат да се идентифицират и да привлекат привърженици, искат да лобират за определени каузи или просто да се събират на чаша бира всеки петък. Във всички случаи тяхното сдружение е доброволно, самите те си определят дали да има членски внос, който да покрива определени разходи и т.н. Най-важното обаче е, че всичко това се случва доброволно и не оказва пряко влияние върху останалите професионалисти в бранша, които не са част от сдружението. Ако се окаже, че сдружението е достатъчно успешно в дейностите си, с което придава престиж на членовете, то повече професионалисти ще искат да участват.

Какво мисли правителството в България за тази практика и как я прилага в действителност?

В последните няколко години то прилага следния, напълно противоположен подход – за определена професия то прокарва закон, в който най-често се казва че:

- се създава съсловна организация,

- тя единствено има право да представлява професията в отношенията с правителството,

- тя има право да събира членски внос (в повечето случаи е нетривиална сума),

- всеки, който не членува, няма право да упражнява професията,

- за да си член обаче, ще трябва да отговаряш на определени условия (стаж, например, тоест образованието не е достатъчно и всъщност поставя бариера)

- понякога се дават правомощия да се определят минимални цени от съсловната организация, които да са задължителни за всички (нарушава се конкуренцията, ефект върху цените)

- приема се Етичен кодекс или правила за етично поведение (обикновено предписват минимални цени, неспазването на които води до парични глоби или изключване)

Абсолютно същият случай е повод за тези коментари, а именно приетият от правителството на 25 януари 2007 г. законопроект за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България.

Според разпространената информация, почти всички изброени по-горе реквизити съществуват в проекта – (1) съсловната организация ще сключва годишен рамков договор с министъра на земеделието и горите; (2) той ще е основание за сключване на договорите между директорите на Регионалните ветеринарномедицински служби и регистриралите ветеринарни практики; (3) членството в нея е едно от условията за практикуване на ветеринарномедицинска дейност; (4) има необходими документи за членство и сред функциите на организацията е създаване на (5) Кодекс за професионална етика на ветеринарните лекари.

Ако трябва набързо да направим списък с подобни случки, той би бил следният:

1. Съсловната организация на магистър-фармацевтите (Български фармацевтичен съюз)

“Магистър-фармацевтите, които упражняват професията си, членуват в БФС”.

2. Съсловна организация на лекарите (Български лекарски съюз)

“Всички лекари, които упражняват професията си, членуват в БЛС”;

“Във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство и техника. При определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност.”

3. Съсловна организация на лекарите по дентална медицина (Български зъболекарски съюз)

“Всички лекари по дентална медицина, които упражняват професията си, членуват в БЗС.”

4. Камара на архитектите – ако не си регистриран и нямаш определен опит, не можеш да упражняваш професията.

5. Камара на инженери от инвестиционно проектиране - ако не си регистриран и нямаш определен опит, не можеш да упражняваш професията.

6. Камара на геодезисти

“Инженерите по геодезия, които извършват дейности по геодезия, картография и кадастър, членуват в Камарата на инженерите по геодезия.”

7. Съсловна организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти (Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи)

“Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, които упражняват професията си, членуват в БАПЗГ”

От прегледа се натрапва впечатлението, че някой е изготвил някаква матрица за създаване на съсловни организации и тенденциозно избира професия след професия и действа. Проблемът е, че матрицата е грешна, а правителството приема закон след закон без каквито и да е сериозни обсъждания как това ще се отрази на професионалистите и потребителите на техните услуги.

Ако все пак аргументите за свободата, доброволността и негативните ефекти, проявяващи се от подобни задължителни съсловни организации не се приемат насериозно от правителството и народните представители, то ще се позовем на практиката, възприета като коректна от ЕС. В последните години комисията издава непрекъснато предупреждения и предписания за коригиране на подобни действия в страните-членки (за повече информация виж статия за фармацевтите, аптеките и архитектите от Прегледа).