Исканията, поставени пред г-жа Масларова от част от нейните подчинени социални работници, са за увеличение на възнагражденията им с 50% и отказът за изпълнението им е напълно логичен. Естествено е желанията на бюджетните служители да нарастват предвид приходите в държавния бюджет през последните години. Според данни на министъра средната заплата в системата на социалния сектор през 2006 г. е била 317.4 лв., а допълнително на човек са получени по още 803 лв. Това означава, че средната заплата на практика е 384.3 лв., което е над средното за страната според официалната статистика* . Тази стойност все пак е значително по-ниска от средната заплата в бюджетния сектор, но това не е основание за повишение. Нещо повече – социалните служители не са доказали, че резултатът от действията им (а следователно и производителността им) е нараснал в толкова голяма степен, която да обуслови подобен скок в заплатите им. През 2007 г. те ще получат предвиденото увеличение от 10%, както и допълнителни суми по подобие на предходната година.
Другата група, която изисква допълнителни средства от бюджета, са пенсионерите. Докато все пак исканията на социалните работници засягат относително малък брой хора, то пенсионерите представляват значителен дял от населението и съответно от гласоподавателите в страната. Като логично последствие от това и исканията им са големи. Според разчети на социалното министерство, ако бъдат изпълнени исканията на организациите на пенсионерите, разходите за пенсии ще се увеличат с над 3 млрд. лв. В тях се включват повишение от 1 януари вместо от 1 юли 2007 г., преизчисляване на пенсиите, отпуснати преди 2000 г., нарастване на минималната пенсия до 120 лв. Освен това пенсионерите се противопоставят на намаляването на осигурителната вноска с 3 процентни пункта.
Пенсионерите изглежда са наясно какъв е източникът на доходите им при сегашната разходопокривна система. Това са осигурителните вноски, плащани от работещите хора в икономиката. Заради тези вноски значителна част от доходите на работещите се отнема и след това се дава като пенсии на настоящите пенсионери. Срещу платените осигуровки се дава обещание, че когато се изпълнят определени критерии (трудов стаж и възраст), които подлежат на промяна в бъдеще, ще се получи някаква пенсия. Тоест стимулите за осигуряващите се лица да участват в системата са малки и именно повишаването на процента на вноската се явява един от начините за разширяване на базата, което да доведе до по-високи приходи в по-дългосрочен период.
Не може да се отрече, че по-голямата част от пенсиите са много ниски и не позволяват нормален живот, но трябва да се знае, че за да се даде на един пенсионер, трябва да се вземе от един работещ (съотношението в момента между работещи и пенсионери е около 1.1), за когото това означава по-нисък разполагаем доход и по-лош жизнен стандарт. Освен това при събирането на осигуровките се губи значителен ресурс, тъй като се понижават стимулите за труд и в резултат от това един лев приход в бюджета води до по-голям разход за икономиката като цяло. Тези загуби обаче са толкова по-ниски, колкото по-нисък е размерът на ставката (когато тя се понижи 2 пъти загубата за обществото от наличието на съответния данък се намалява 4 пъти).
Следователно намалението на осигуровките ще донесе нетни ползи за работещите в икономиката, без да навреди на останалите групи, и трябва да бъде реализирано.
Действията на социалното министерство не се ограничават само с посочените, а обхващат и изпълнение на Националния план за действие по заетостта за 2007 г. Той е продължение на плановете от предходните няколко години и основният елемент в него е изразходването на значителен по размер ресурс от около 190 млн. лв., който ще бъде използван в основната си част (около 80%) за програми за субсидирана заетост. Според очакванията при изготвянето на програмите ще бъде осигурена заетост на 82 хил. души, като акцентът ще бъде осигурената заетост да има траен характер.
Опитът от прилагането на тези програми досега в България показва, че действително се предлага заетост на определена група лица, но тя продължава докато се осигуряват средства за това. Временните работни места, които се създават, са нископроизводителни, част от работата, която се извършва, е напълно ненужна, а разходите за контролиране на изразходваните средства са прекалено високи. На практика получаваните заплати не се различават от помощите за безработица, но се отчитат по различен начин.
Финансирането на програмите за заетост има алтернативна цена и това са работните места, които биха били създадени със същите средства, ако бяха оставени в ръцете на частния сектор. Именно частният сектор е основният източник на нови работни места през последните години, поради което се реализира и положително развитие на пазара на труда. В резултат от това през 2006 г. коефициентът на безработица се понижи под 10%, а заетостта и броят на лицата в работната сила се повишиха. Приносът на субсидираната заетост обаче трудно може да се оцени като положителен. Тези програми отклоняват човешките ресурси към по-ниско ефективни дейности, като по този начин ограничават възможностите за стопански растеж. Положителният резултат от тях е, че биха могли да компенсират в известна степен неблагоприятните ефекти от повишаването на минималната работна заплата, която пречи на наемането на нископроизводителни работници. Като цяло обаче, програмите за субсидирана заетост по-скоро пречат отколкото подпомагат създаването на трайни работни места.
В заключение може да се каже, че социалната политика на правителството би могла да бъда подобрена. Логично е, когато икономиката расте и се поддържа бюджетен излишък натискът за изразходване на средствата за социална политика да се засилва. Първо трябва да се помисли за хората, които действително създават дохода, и след това за останалите, които искат да използват чуждите пари. Тоест разумната политика трябва да обхваща намаление на данъците и преразпределението, като се ограничават неефективните програми и разходи на правителството.
----------------------------------------------------
* Според данните на НСИ и изчисления на автора средната заплата за първите 9 месеца на 2006 г. е била почти 343 лв., което означава, че средно за годината тя ще достигне около 355 лв.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
