Можеше ли да се знае предварително?
Аз изобщо не съм учуден. По повод 1 януари писах, че „България ще бъде най-бюрократичната страна в Европа”, че тази „ще бъде година на едно крайно неприятно изживяване” и че „членството в ЕС ще покаже, че страната е сравнително не цивилизована, гражданите – сравнително изостанали, бизнесът – често бандитски, а държавата – провинциална”. Но не очаквах, че всичко това ще бъде толкова непосредствено очевидно, толкова скоро след нова година. След като аз съм знаел, значи и всичко останали са могли да го знаят.
Защото миналата година имаше същите проблеми с началото на работата на националната агенция по приходите.
Защото има традиция гражданите, общественото мнение да бъдат изненадвани с решения в последния момент. (Спомнете си например решението за „Тракия” от 30 декември 2004 г.)
Защото е известно, че Българските данъчни закони са безсмислено сложни, което, според изследване на Световната банка, води до 612 часа на година на фирма за работа с данъчната отчетност. Това са 76 и половина работни дни на фирма на година. (Ако предположим, че активните фирми и еднолични търговци са около 350 хиляди, ще се окаже, че само стопанският сектор харчи 26-27 милиона работни дни само за отчитане). Според изследване на ИПИ само подписването (или подаването на празни) на данъчни декларации и отчети на НСИ през 2004 е равно на 124 хиляди работни дни, през 2005 – на 125 000, през 2006 – на около 100 хиляди работни дни – поради отпадането на няколко подписа, въвеждането на електронен подпис и достъпност на формулярите в Интернет. Лесно е това време да се измери в средно месечен доход, за да се разбере левовата равностойност на този данък-време, както е прието да го наричат. (Освен тези две изследвания има изследвания на ЦИР, на БСК и няколко изследвания на министерството на икономиката. В началото на 2007 г. ще има още няколко изследвания. На мен не ми е известно в Европа да има по-изследвана бюрокрация от тази в България.)
Защото е традиция да се примат политики и законодателство, да се налагат на гражданите и фирмите права и задължения без да се мисли за последиците, за разходите по прилагане, съобразяване и контрол.
Защото, ако не се вярва на местните наблюдатели, можеше да се прочетат критичните коментари на всички до един доклади на Европейската комисия за напредъка на България към ЕС или докладите на МВФ от последните две години, чиито последни комюникета отбелязват „съществено забавяне” на електронния регистър на фирмите, на приватизацията в енергетиката и на електронната система на НАП и препоръчва „решително съсредоточаване” върху пропуснатото.
Два казуса: ишлемета и болнични
Дори в изследванията, анализите и оценките да има грешки, очевидно е, че проблемът не е тривиален. За да се разбере как действа системата, ще се наложи да приведа няколко примера от различни области. В единия има статистика, която позволява относително точно, без специални изследвания, да се пресметне и предвиди какви са щетите от определени действия и бездействия на администрацията. За другия почти няма статистика, но е очевидно кой губи и кой печели.
Ишлеметата, т.е. производството на дрехи и обувки по поръчка от предприемачи извън България, рядко са предмет на обществено внимание и политическо благоволение. Обикновено ще чуете, че национална гордост е енергетиката, туризмът, селското стопанство и пр. „Приоритетните отрасли” в програмите на различни правителства са толкова много, че обхващат 75-80 на сто от икономиката. Т.е. всичко е приоритет, значи нищо не е приоритет, и в това нищо много ярко се вписва ишлемето.
Около нова година стана ясно, че митниците не обработват фактурите на ишлемаджиите, защото не знаят как да постъпят с ДДС и някои други особености на този внос-износ. Възникна реална опасност хората да не си изпълнят договорите, да платят неустойки и да загубят поръчки.
Първият въпрос, който си струва да си зададем, е толкова ли е малък този отрасъл, че да бъде забравен от фискалните власти? Отворът е категорично „не”.
Статистиката на износа показва, че износът на дрехи и обувки след 2001 г. надминава 1 милиард евро на година, от 1995 г. насам непрекъснато расте и през последните години е на равнището на 1,5 милиарда. За разлика от този износ износът на енергийни ресурси (включително електроенергия, чието количество според НЕК е търговска тайна), е крайно непостоянен. Най-високата стойност на този износ (1,2 милиарда евро) за 2005 г. е очевидно издута, за да има аргументи в полза на националната гордост „Козлодуй”. И все пак става дума за около 20% по-малка стойност. Средно за последните десет години износът на ишлемета е средно с 40% по-висок от този на енергийни ресурси.
Следващият логичен въпрос в търсене на оправдание на административната „грешка”, е дали е било възможно да се предвидят щетите от нея и от кого биха били понесени те? Отговорът е категорично „да”.
Не е необходимо да си гений, да имаш икономическо образование или каквато и да е по-специална подготовка от 7-ми клас основно образование, за да установиш, че от 2002 г. насам износът на дрехи и обувки през януари е на стойност над 100 милиона евро. При това януари е средно „силен” месец и няма сезонни закономерности. Иначе казано не е било възможно рационално да се предполага, че тази търговия не би била засегната от административни неуредици, защото месечният цикъл е „слаб”, поради началото на годината. Освен това, предполагам, е ясна и практиката на договаряне на неустойки за неизпълнение на срокове за доставки. За различните стоки и услуги тя е 100 до 600% в зависимост от характера на стоката. Дрехите и обувките не се развалят веднага. Разумно е да се предположи, че компенсациите при неизпълнение са между 100 и 200 на сто. Без да се описват по-нататъшни подробности е очевидно, че при средния износ на тези стоки за януари през последните пет години, неустойките биха били равни минимум на 0,5 и максимум 1% от БВП за 2006 г. (този процент за тази година се равнява на около 500 милиона лева). По-детайлно внимание към този въпрос би позволило да се пресметне и вероятността от загуба на договори, бизнес и съответно фалити и безработица, които естествено ще имат и последици за фиска. На всички е ясно и кой губи. Става дума за около двеста активни фирми в тези браншове. Техните гилдии са известни и добре работещи. Ако някой не ме могъл сам да мисли и чете, можел е да пита. Никой никого не е питал.
Обезщетенията по болест: нововъведенията в тази област бяха специално изследвани от колежката Адриана Младенова.
Новото е, че тези обезщетения трябвало да се превеждат от НОИ по банкови сметки на боледуващите работници. Досега това правеха работодателите заедно с месечните заплати на работниците. Сега тези - последните - ще трябва да предоставят работодателя си болнични листове и попълнени декларации, а работодателите – да ги опишат и предадат в НОИ, до един месец. А НОИ ще приведе дължимото по сметка на работника също в 30-дневен срок след получаване на документите. Ако поради вина на работодателя липсват данни за дохода на заетия за последните 6 месеца, НОИ изчислява обезщетението на база на минималната работна заплата, а впоследствие (до м. май през следващата година) трябва да доплати и остатъка.
Ето в резюме оценката на Адриана Младенова:
1. средните болнични обезщетения на един работник са 61 лв. на година;
2. удължава се срокът поне два пъти – ако всички действат бързо, иначе – и най-вероятно – срокът ще се окаже три пъти по-дълъг;
3. за получаване на обезщетенията от наетите на трудов договор близо два пъти;
4. въвежда се кредитиране на НОИ от поне 11-12 милиона лева на месец;
5. болните рискуват при объркване на документацията, да не получат пълния размер на обезщетението за много дълъг период от време;
6. държавната бюрокрация на НОИ ще изчислява обезщетенията.
Възможни са някои изводи
Подобен анализ на коляно може да се направи и за всички останали казуси от списъка, с който започнах. Но и тези са достатъчни, за да се види главното. А то е.
1. И в двата примера е ясно кой печели. С отчитането на ишлемето печели бюрокрацията на фиска, която не си е свършила работата, но е получавала възнаграждение за това. Всички са получили 13-та заплата, а завеждащите дирекции, ако се вярва на слуховете – до 3-5 хиляди лева допълнително, заради заслуги за присъединяването към ЕС. При определянето на новата процедура за болничните печелят НОИ и неговите служители. Тяхната работа може би се увеличава, ако се приеме, че те работят при пълно натоварване. Това всъщност не се знае, но е ясно, че при повече работа е по-вероятно да няма съкращения на персонала и да не се реформира цялата системка. Ясно е, че печелят и банките, защото ще има повече банкови сметки.
2. И двата примера е ясно кой губи и колко.
3. От раздаването на 13-та заплата и други бонуси е видно още, че онези, които са виновни за объркванията, всъщност биват възнаградени за сметка на онези, които са потърпевши.
4. Приказките за това, че правителството ще „подкрепя” износа и предприемачите, са пълна глупост. Средствата, които са маркирани за тази цел, са несъизмеримо по-малки от онова, което всъщност се отнема. И никога не могат да бъдат достатъчно. Случаят с болничните опровергава всички твърдения за социална отговорност на правителството. В най-добрия случай става дума за умишлено лицемерие.
Какви са причините?
На повърхността е видно обстоятелството, че българската бюрокрация първо реже, а след това мери, а българските народни избраници или не виждат това обстоятелство, или нехаят за него. Може би тук е мястото да се каже, че ЕС не решава този проблем, а го задълбочава.
По-важно е обаче, че онези, които налагат неестествени и неприсъщи разходи на гражданството и фирмите, не биват наказвани. Няма механизъм, които да кара държавният служител да „служи”.
Трето и още по-важно е, че „народът”, данъкоплатците, фирмите и пр. не изискват това да се прави. При казуса с данъчните декларации и фактурите например стана ясно, че мнозина чакат те да бъдат официално напечатани. Иначе казано мнозина вярват, че ако нещо не е изрично разрешено, то е забранено.
Има ли някой, които печели от всичко това? Да, много е лесно да се правят изследвания.
--------------------------------------------------------------------
* Статията е публикувана във вестник “Сега”
