Глобалното затопляне е проблем на съвремието ни, но трябва ли да предизвикваме други проблеми чрез решаването на този и трябва ли днес ние да плащаме за благополучието на нациите след нас? Както често се случва в политиката, лекарството, което се дава на пациента, има редица странични ефекти, които в дългосрочен план се оказват доста по-вредни за въпросния пациент, отколкото вече излекуваната болест. Киото ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата до над 30% до 2010 г., но реалната полза за затоплящата се атмосфера няма да е голяма. Просто затоплянето ще бъде забавено с около 3-6 години. Наред с това прилагането на протокола ще струва на световната икономика около $150 милиарда годишно***! Сума, която ще бъде достатъчна, за да се даде достъп до здравеопазване, образование, чиста вода и жилище, хубави дрехи и усмивка на всяко дето по света. Погледнато от тази перспектива нашите деца ще живеят в чиста околна среда, но ще бъдат сравнително по-нездрави и ниско образовани, ако вложим толкова мащабен ресурс за прилагането на протокола от Киото.
Естествено, Киото ще бъде пагубен за развиващите се страни, тъй като техните икономически възможности са неустойчиви и съобразяването с изискванията от Киото ще забави икономическото им развитие и ще ги върне крачка назад. Още повече, че реалните ползи от Киото не само, че ще бъдат незабележими, но и ще се забавят доста във времето. Икономически погледнато днес ние ще плащаме милиарди, за да могат след 50-100 години поколенията след нас да живеят в по-здравословна околна среда, а ние хем ще си останем по-бедни от тези бъдещи поколения, хем няма да усетим ползата от Киото. Така децата в развиващите се страни ще продължават да умират от болести, за които могат да се предприемат профилактични мерки, а СПИН-ът ще продължава да бъде чумата на съвремието ни. Всичко това, за да могат те след сто години да живеят в чиста околна среда. Къде е резонът обаче да бъдем нездрави, но живеещи в здравословна околна среда?
Професор Бьорн Ломборг от Университета по стопанско управление в Копенхаген дава някои конструктивни предложения по темата . Той обяснява, че вместо да се намалят драстично емисиите на въглероден диоксид сега, ще бъде по-добре ако това редуциране се проточи във времето, като заедно с това се вливат средства в развитието на нови технологии, намаляващи вредните емисии в атмосферата. Също така, прекрасно решение би било фиксиране на около 0.1% от БВП на всяка страна за изследователска дейност по темата и за създаване на нови и по-достъпни технологии, вместо да се ограничава драстично емисията на въглероден диоксид и по този начин загубата от бюджета на всяка страна да е абсурдно голяма. Така това ще се превърне, първо, в един доста по-актуален проблем за всяка нация и по-богатите такива естествено ще предоставят повече пари за изследвания, и второ - целият процес ще бъде по-евтин и по-ефективен.
Живеем в свят с безброй проблеми и трябва да ги подредим по важност. Трябва да отговорим и на основния въпрос - един проблем ли да решаваме или да насочим усилия и средства едновременно в разрешаването на няколко проблема. За всеки е ясно, че и морално, и икономически е по-добре да приложим второто. Всеки има право да живее добре - сега! Ако ние спестяваме и плащаме за по-добрия живот на тези след нас, то това е нечестно и неморално към нас самите. Цялата идеология, на базата на която Киото е конструиран, е неправилна и забравяща нуждите на нациите днес и ако тя не се промени то се поема рискът в един момент цялата система да пропадне и да се стигне до екологична деградация.
------------------------------------------------------------------
* Статията е подготвена на база коментари по темата за глобално затопляне, достъпни на адреси: http://www.nzbr.org.nz/documents/articles/articles-2006/061229sternreview.htm
http://www.nzbr.org.nz/documents/perspectives/perspectives-2006/issue74.pdf, както и на фактология от е-енциклопедия wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/Kyoto_Protocol
** Яна Попкостова е стажант в ИПИ
*** http://www.nzbr.org.nz/documents/articles/articles-2006/061229sternreview.htm
