Икономическата свобода предполага правителствено въздържание

Икономическата свобода предполага правителствено въздържание
Тази седмица беше публикувано 13-тото поредно издание на Индекса на икономическата свобода 2007, издавано от фондацията Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл. Индексът обхваща 157 страни по света и оценява степента на икономическа свобода в 10 категории. Институтът за пазарна икономика е местният партньор за България на индекса и по наша покана на 14 февруари 2007 ръководителят на изследователския екип Тим Кейн ще представи в София резултатите от последното издание.

Как се изчислява индексът?

Най-високият резултат за всяка от десетте категории е 100, което означава максимална икономическа свобода. Общият резултат за всяка страна се изчислява като средна от тези категории, което поставя страната на определено място в общата класация. Периодът, за който се оценява икономическата свобода е юни 2005 – юни 2006 като са използвани международни източници на информация.

Къде е България?

В Индекс 2007 България се премества с две места нагоре, достигайки 62 място. Това ни поставя в групата от 65 страни, които са подобрили мястото си в класацията в сравнение с миналото издание, за разлика от 92 страни, които са влошили общия си резултат.

В оценката по региони Европа се нарежда на първо място със среден резултат от 67.5% икономическа свобода, следвана от Северна Америка с 62.3%.

10 години реформи – 15 пункта по-висока икономическа свобода

Разглеждайки развитията за България по отношение на икономическата свобода от 1997 година насам, можем да направим следните изводи:

1) За 10 годишния период страната ни регистрира изключително бавно нарастване на икономическата свобода – от 47.2% през 1997 до 62.2% през 2007 година. Това означава, че са загубени неизмеримо много възможности за повишаване на доходите, намаляване на безработицата, повишаване на благосъстоянието на гражданите и икономическия растеж в страната.

2) Най-значимо подобрение има в категорията Парична свобода – от 46.4% до 75.7% свобода. Това се обяснява с въвеждането на валутен борд в България, който понижи нивото на инфлацията и за периода 1998 – 2006 година тя е по-ниска от 6% средно годишно. Другият компонент, който оказва влияние за паричната свобода е регулирането на цените. В страната ни от 1997 година насам цените на някои стоки бяха освободени, но фактът, че все още 21.3% (за 2005 година според ЕБВР) от стоките, включени в потребителската кошница са с регулирани цени не позволява да получим по-висок резултат от настоящия.

3) Бизнес свободата в България е втората категория, която регистрира най-голямо подобрение – от 30% през 1997 година тя достига 66.9% през 2007. Имайки предвид обаче ниската база от която се тръгва не можем да сме много доволни. Свободата да създаваш, управляваш и затвориш фирма бързо и лесно е от особена важност. Натоварващите регулации възпират предприемчивостта и ако сме 30% несвободни в правенето на бизнес това трябва да бъде като сигнал за държавата. Тя трябва да помага, а не да пречи на предприемачите.

4) Трето най-голямо развитие в посока подобряване е на категорията Фискална свобода. Намаляването на данък печалба в периода 1997 – 2007 година е от 42.5% до 10% през 2007 година; най-високата ставка на данъка върху доходите намалява от 40% през 1998 до 24% през 2007. Тези развития носят на България резултат от 91.3% фискална свобода. Тук обаче трябва да се има предвид, че в методологията не се включват социалните осигуровки. Знаем, че ако това беше така всъщност ще се окаже, че сме по-скоро несвободни.

5) Най-голям спад се регистрира в категорията Права на собственост – в периода 1997 – 2007 година способността на хората да притежават частна собственост, която да е ефективно защитена от ясни и приложими на практика закони се е влошила. От 50% свобода през 1997 година тя се понижава до 30% през 2007, с което попадаме в групата на несвободните страните по този показател. Истина в икономиката е, че ако хората не са сигурни за собствеността си то те по-трудно поемат рискове и инвестират, не планират дългосрочно поради несигурност или разходите за осигуряване на тази сигурност (корупция и охрана по друг начин) нарастват. Всичко това задържа растежа на икономиката, отблъсква чуждестранните инвеститори и води до пропускане на възможности за просперитет и благоденствие на гражданите и бизнеса.

Важно е да са знае защо се мери икономическата свобода толкова подробно, усърдно и упорито вече 13 години. Различни изследвания доказват, че икономически свободните страни регистрират:

- Високи средни доходи

- Ниска безработица

- Ниски нива на корупция

Тъй като всяко правителство в България декларира, че иска подобни развития да се случват по време на мандата му, то препоръчваме да използват доклада Индекс на икономическата свобода 2007 като своя програма.

Водещи новини

Времето

Полезни линкове