Ако погледнем напред, много промени предстоят. Те могат да тръгнат в различна посока. Тя ще зависи от изборите, които хората и фирмите (които живеят и работят в България) правеха в миналото, а правят и сега.
По-съществените промени
Без съмнение много по-съществена за икономиката и бъдещето на гражданите и страната имаше изборът на 1997 г. да се ограничи паричната политика на държавата, да се фиксира валутният курс, да не се рефинансират банките и правителството чрез централната банка. Това решение доведе до най-дългия стопански растеж в историята на България. Без него нищо от онова, което днес характеризира благосъстоянието на домакинствата, техните доходи и цени на активи (включително земя и жилища), както и активите на фирмите, нямаше да бъде действително.
Вторият съществен низ от значими стопански събития е осъщественото от 1997 г. насам от няколко правителства съществено намаляване на данъците. Въпреки отдаването на дължимото и на намаляването на корпоративния данък до 10 на сто от тази година, процесът далеч не е приключил.
Общият замисъл на последната реформа в данъците е, като се задържа относително високо ниво на облагането на доходите на физическите лица (включително чрез облагането на труда на работещите днес), да се стимулират инвестициите на фирмите, съответно да се създадат работни места и да се увеличат приходите в бюджета.
При това размерът на правителствените разходи – и като абсолютна стойност, и като дял от БВП - са с тенденция или да се увеличават, или да се поддържат на относително високо равнище. Това равнище, както е ставало дума много пъти, е исторически с около 6% на сто повече в България в сравнение с по-бързо растящите икономики на нова Европа. Липсата на промени в тази политика е грешка, вреди на дългосрочното развитие и е крайно недалновидно, но правителството няма никакво намерение да променя нещата.
Вече случилите се промени, които ще оказват влияние на поведението на България в ЕС
Дните преди нова година се характеризира с по-видимо и по-значително от предишни години засилване на потреблението. Това бе неправилно изтълкувано като страх от встъпването в Европейския съюз.
Причината за това поведение е обстоятелството, че доходите в България растат относително стабилно с около 5-6 на сто на година от осем-девет години насам. На това отгоре те не са в значителна степен изкуствено надути, както бяха например в Унгария през 2003 г.; ръстът е в общи линии е в крак с производителността на труда. Унгарската политическа криза от миналата година, тълкуването й от български наблюдатели и правителствени икономисти, предотврати подобен сценарий за България, засега. Основният инфлационен фактор в България е финансирането на правителствения сектор и административното определяне на някои цени.
Ръстът на потреблението през ноември и декември е израз на увереността на българските потребители в собственото им бъдеще. Обратното тълкуване обаче като че ли господства. То е глупаво от икономическо гледище, но това обстоятелство не го прави по-маловажно. По-скоро обратното. През 2007 г. тъкмо това настроение ще поддържа и без друго силното в България желание да грабнеш от ближния с помощта на правителството и ще поддържа патерналисткия възглед на правителството за самото себе си и за ролята на държавата.
За управляващите влизането в Европейския съюз е преход от социализъм към „ЕС”. А ЕС е заместител и на СИВ („съвет за икономическа взаимопомощ” – за онези, които не зная значението на абревиатурата), и на „съветски съюз”. Този им светоглед се поддържа от начина, по който действа самият ЕС.
През 2006 година правителството взе много решения, които са сравними с предишната мечта на Тодор Живков да направи България част от „съветския съюз” и така да укрепи собственото си управление. Тях съм обсъждал преди и няма смисъл да се спирам отново на вече известни теми. Важното е, че тези решения ще оказват влияние върху поведението на страната като член на ЕС и за съжаление Брюкселският посланик на Руската федерация ще се окаже прав – България ще бъде нейният троянски кон в ЕС.
Онова, което предстои
България ще бъде най-бюрократичната страна в Европа.
Българските граждани засега не осъзнават, че тяхната «изостаналост» в смисъл на равнище на БВП на човек спрямо средното засега е най-голямото им предимство. Тя поддържа относително ниски цени, ниски разходи за труд и за водене на бизнес, ако се изключат разходите за работа с правителството. Това увеличава и поддържа привлекателността на България за фирми и граждани от чужбина и служи добре да на ръста на благосъстоянието тук.
Тази година ще бъде година на едно крайно неприятно изживяване. Членството в ЕС ще покаже, че страна е сравнително нецивилизована, гражданите – сравнително изостанали, бизнесът – често бандитски, а държавата – провинциална.
