Либералният режим на международна търговия за България беше нещо обичайно, особено през последните години. Точното определение обаче е "беше". Влезлите в сила нови европейски правила на 1 януари 2007 г. промениха коренно положението с всички положителни и отрицателни ефекти за българската икономика. Сайтът на ресорно отговорното Министерство на икономиката и енергетиката вече е публикувал следната "честитка" по повод членството ни в ЕС:
"От 01.01.2007 действието на сключените споразумения за свободна търговия се прекратява и България следва да прилага преференциалните договорености на ЕС.
Към момента ЕС има преференциални търговски договорености със страните от Средиземноморието (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис), със страните от ЕАСТ, Мексико и Чили. ЕС има сключени споразумения за стабилизация и асоцииране с Македония и Хърватия."
Освен това експертите предупреждават вносителите на текстил, че по отношение на тяхната дейност започват да се прилагат квотни ограничения по правилата на ЕС.
В резултат все повече потребители, производители и търговци у нас ще се интересуват от последните кръгове на преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО). През последните години при тях стана характерно политическите аргументи на представители на двата конгломерата - САЩ и ЕС, да надделяват над икономическата логика.
Постиженията на страната ни по отношение на търговската либерализация, които вече са в миналото, не бяха никак малки. България се приобщи към инициативата за либерализация на търговските отношения през 1986 г. Тогава е подадена молбата за членство в Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Процесът на преговори се активизира след 1991 г. със създаване на работна група по присъединяването на страната ни и представянето на меморандум за търговско-икономическата политика на България. През октомври 1996 г. се подписва Протоколът за присъединяване на България към СТО, с който се поемат ангажименти за промяна на провежданата политика и привеждането й в съответствие с правилата и дисциплините на СТО. В резултат се реформират вътрешната уредба, икономическата политика и търговските режими.
Страната ни е пълноправен член на СТО от 1 декември 1996 г. На тази дата без преходен период влизат в сила правилата на Маракешкото споразумение за създаване на СТО и приложените към него 28 многостранни търговски споразумения, договорености и други декларации и решения, които сме подписали. Необходимо е да се подчертае, че изгодите, които страната ни извличаше от членството в СТО, не са толкова количествени, колкото качествени. В резултат от присъединяването се усъвършенства националното законодателство. Създаде се прозрачен външнотърговски режим и предсказуема икономическа среда.
Условие за членство в СТО е поемането на конкретни задължения за либерализиране на достъпа до българския пазар на стоки и услуги. Те се определят на базата на двустранни договорености с всеки участник в организацията, който е изявил желание за провеждане на преговори с България. В процеса на присъединяване на България към СТО основните ни преговори са били със САЩ, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия. С ЕС не са водени преговори по достъпа до пазара, тъй като България по това време имаше споразумение за асоцииране към ЕС. Като член на СТО България самостоятелно имаше възможност да води преговори за подобряване на достъпа на българските стоки и услуги до пазарите на редица страни. В резултат на такива преговори са постигнати благоприятни условия за износ на български стоки в Грузия, Армения, Албания, Молдова, както и в други страни от ОНД.
След приемането ни в ЕС, за България започват да се прилагат общите правила на Съюза. Положителният ефект ще се изразява в това, че износът и вносът за и от страни в Европа ще става безпроблемно. Отрицателният е свързан с поставяне на бариери при търговията със страни, с които ЕС няма преференциални договорености. Като цяло ефектът ще е повишени мита и налагане на нетарифни бариери пред вноса на стоки с произход различен от ЕС.
Нещо, което на пръв поглед изглежда като положително за България е и това, че родните производители ще могат да се възползват от силно протекционистичната политика на Съюза. В действителност обаче, в дългосрочен план това ще изиграе негативна роля за конкурентността на българските предприемачи и по принцип представлява неправилна преграда пред по-нататъшното разширяване на свободната търговия. Съществуващата търговска защита, особено по отношение на селскостопанското производство, със сигурност няма да изчезне скоро, тъй като последният кръг от преговори на СТО е в задънена улица, а селскостопанското лоби в ЕС ще се засилва и в бъдеще.
