Държавата харчи пари по няколко направления, групирани по функции на публичните разходи. За да сведем дискусията за бюджета на ниво индивид, изчисляваме колко средно допринася един нетен кредитор в икономиката за всяко едно перо на разходите. За тази цел приемаме, че нетните кредитори в икономиката са всички заети в частния и несубсидирания държавен сектор, т.е. това са всички икономически субекти, които добавят стойност в икономиката, а не преразпределят вече създадения доход.
Тъй като държавата не води статистика за броя на заетите в несубсидирания държавен сектор, данните, с които работим, са базирани на допускания и собствени изчисления и могат да варират с няколко процентни пункта от реалните стойности. Според данни на НСИ заетите в страната към второто тримесечие на 2006 г. наброяват 3200,8 хил. души. Заетите в частния сектор са 73%, съответно в публичния – 27%, а коефициентът на икономическа активност е 52,7% от населението на 15 и повече навършен години.
На един нетен кредитор се падат средно по 7383 лв. на година, с които финансира различни публични дейности. Най-голям процент от тази сума отиват за издръжка на социалното осигуряване, подпомагане и грижи (2540 лв. на година). За отбрана и сигурност всеки зает (без субсидирания обществен сектор) отделя по 1042 лв. на година, за здравеопазване – 839 лв. и за образование – 809 лв. В тези суми не се включват разходите, които правят хората по силата на техния свободен избор за задоволяване на нуждите им от образование, здравеопазване, сигурност и т.н., т.е. не се включват таксите, които се заплащат на университети и училища, разходи за учебници, курсове, лекарства, частни прегледи, охрана и т.н.
Трябва да осъзнаем, че държавата не предлага нито една услуга “без пари” и всеки данъкоплатец има легитимното право да търси отговорност и сметка за какво и как се харчат парите му и какво получава срещу своя доход, макар иззет принудително.
